Позицията на ръководството на БСП показваше ясно, че за тях няма значение ключовият официален правителствен документ, който създаваше възможност България да получи жизненоважната ѝ външна финансова подкрепа, че не ценят стабилизирането на лева, че не ги плаши повторният фалит на страната. Най-малко държаха да сложим край на политическата криза. За тях най-важно бе да насаждат дезинформацията си сред своите избиратели и българското посткомунистическо общество. За мен най-безспорното доказателство, че успяха, е, че главният рупор на тази пропаганда – Георги Първанов – два мандата бе избиран за президент на страната от повярвалите му български избиратели.
Продължават да успяват и 20 години по-късно.
В края на ноември 2017 г., на летището в Мюнхен, измъчван от болки, в инвалидна количка, стискащ в ръце патерици, ме докараха при останалите пътници за София. Летищните служители в Мюнхен ме водеха по специален ред за качване в самолета. Когато разбра, че ще бъда качен преди останалите, една българка се развика силно, възмутена заради това, че я пререждам. Впоследствие гневът ѝ се оказа мотивиран от още нещо. Оказа се, че съм ѝ откраднал парите. Събра погледите на всички пътници и служители – не се случва често хората да видят с очите си как карат престъпник. Съпровождаше ме дъщеря ми Мина. Крайно притеснена за мен, се опитваше да влезе в разговор с нея, за да я успокои. Неуспешно. Виковете на обраната от мен гражданка ме следваха в коридора, по който ме отвеждаха, за да ме натоварят по рампа на самолета.
Бил съм политик и знам как се тълкува такова афектирано поведение. То не изразява случайно единично мнение. Възмутената българка бе докрай убедена в моята персонална вина за нанесените ѝ щети. Опитвам се да рационализирам гнева ѝ и предполагам, че е загубила или видяла обезценяването на своите спестявания от банковите фалити и девалвацията на лева. Няма къде и кога да е станало другаде. За това тя винеше управлението на ОДС и в частност мен самия.
Знам, че обитаващите посткомунизма мои сънародници никога няма да прочетат доказателствата, които ще приведа по-долу. Няма да прочетат и моите свидетелства за нашия преход. Не мога да ги надвикам. Нямам сили за това. Отдавна нямам и мотиви да се боря за тях. Свидетелствам за другите.
Манипулациите
По-нататък представям доказателства, че БСП съвсем целенасочено дезинформираше и продължава да дезинформира общественото мнение. Фактите са известни в една или друга степен, но не от автентични източници. Има публични свидетелства и фрагменти от официални документи, които потвърждават моето твърдение. Те са частично познати от отражението им в неизпълнени решения на правителството на Жан Виденов и на управителния съвет на БНБ на Любомир Филипов, както и от техни медийни интерпретации. Но оригиналните документи досега не са публикувани и не са анализирани. Те са старателно прикрити от вниманието на обществеността. Никой не е направил изводи от тях.
Пред мен са отправената от правителството на Демократичната левица молба искане за стендбай споразумение с МВФ от юли 1996 г. и допълнението към нея. В тях е съгласувана програма за икономическата политика, която разкрива какво е било договорено тогава. Те съдържат многобройни доказателства за огромната разлика между действителната и пропагандираната политика на бившата комунистическа партия. Тази молба показва какво са вършели. Всички знаем какво говорят. Документите доказват, че ръководството на БСП и правителството на Демократичната левица са били напълно наясно каква политика трябва да следват, за да получат външна подкрепа и да не доведат страната до нов фалит. Започнали са да я правят, не са успели, катастрофирали са и са се отказали.
Който иска, може да пропусне следващите свидетелства и съпоставки, но следва да знае, че всички програми на България с МВФ и МБВР до 1997 г. съдържат стандартен пакет от реформи, изработени в съответствие с принципите на Вашингтонския консенсус от 1989 г.[370] До 2007-а ръководствата на двете институции вярваха, че това е единственият начин за икономически преход. Това означава, че препоръчваните мерки за икономическа политика са били едни и същи независимо от сменящите се правителства. Само степента на тяхната радикалност се е увеличавала или е намалявала в зависимост от задълбочаването или излизането от кризите. Други пътища за реформи с подкрепата на МФИ тогава нямаше. Безсмислени бяха напъните на бившите комунисти да измислят някакъв друг път и те отлично го знаеха. Моето твърдение тук е, че това никак не им пречеше да създават илюзии и да мамят посткомунистическото ни общество.
370
Принципите на Вашингтонския консенсус са:
По Keneth Rogoff.