Ще направя съпоставки на манипулациите на БСП от писмото до президента с това, което са изпълнявали съобразно молбата си за стендбай споразумение:
Първо – относно твърденията за „пълна неяснота по провеждането на структурната реформа“. Ето каква е тяхната яснота за структурната реформа: „Вече са подадени петиции за ликвидиране на 40 от общо 64 предприятия, които трябва да бъдат закрити, а законодателната рамка за изолиране на още 70 предприятия е изготвена и се разглежда от Министерския съвет.(…) За да осигури по-своевременна подкрепа за ликвидацията и изолацията, Световната банка е подготвила спешен рехабилитационен заем в размер на 30 млн. долара, за да подпомогне финансирането на разходите за изплащане на обезщетения за предприятия, които са ликвидирани или съкратени“[371].
Второ – ето как БСП третира „изгражданото в продължение на десетилетия с труда на милиони българи национално богатство“: „В замяна на прилагането на мерките за съкращаване на разходите и намаляването на техния размер и на програмата за възстановяване на финансовите средства, тези предприятия ще се възползват от временния мораториум върху обслужването на дълга на местни банки, за да могат да демонстрират способността си да работят в режим на парични потоци, без да се прибягва до натрупване на просрочени задължения; в края на изолационния период предприятията ще бъдат приватизирани или ликвидирани“[372].
Това са общо 134 предприятия, сред които всички т.нар. структуроопределящи социалистическата икономика. Щом правителството на БСП и на Демократичната левица се е съгласило на тези мерки, значи е съзнавало, че националното богатство, за което говорят, вече го е нямало. Предвидили са го за ликвидация.
Трето – относно „мрачната перспектива на развитие на банковия сектор“. Това е казано от бившите комунисти, които приеха закона за банковите фалити, фалираха 15 банки и поставиха в неспасяемо положение още 2. Ето каква е тяхната програма за банките: „Основният икономически проблем на България е достатъчно ясен: неправилното управление в предприятията и банковия сектор, заедно с големите задължения за обслужване на външния дълг, предизвика криза на доверието в банковия сектор и във валутата. Това се случи в контекст, в който финансовите политики, вече обременени от високата задлъжнялост и неспособни да гарантират всички искания, не са били приложени с необходимата граница на безопасност“[373]. В следващите редове правителството и управителният съвет на БНБ безпомощно питат: „Как да правим разлика между добри и лоши банки, когато на практика всички са неплатежоспособни? Кои от тях да се рефинансират и рекапитализират и кога? Последователното изпълнение на стратегията на банковия сектор, заедно с ограничените суми на външно финансиране, може да не успее да установи достатъчно бързо доверието, така че дори и след като най-слабите банки са затворени, други банки могат да се окажат неспособни да изпълнят плащанията си“[374].
Тази прогноза се оказа вярна. Следователно правителството на Демократичната левица е имало точна оценка за неспасяемото положение в българския държавен банков сектор.
Четвърто – „за безотговорното отношение към проблема за приватизацията“. Правителството на Демократичната левица прави следното: „Приватизацията досега е успяла да прехвърли само 6% от общите активи на държавните предприятия. Властите са решили да увеличат размера на прехвърлените в частна собственост активи до най-малко 25% от общата сума до края на 1996 г. и най-малко 50% до края на 1997 г. Това ще стане чрез ускорено изпълнение на програмата за приватизация срещу пари в брой, чрез облекчаване на условията за продажба на акции и чрез увеличение, в сравнение със съществуващите планове, на дела, който ще бъде продаден при програмата за първата вълна на масовата приватизация. Ваучерите са раздадени на обществеността срещу малка такса, а 45 от приватизационните фондове са лицензирани и регистрирани към 20 юни 1996 г. Първият аукцион се очаква да се проведе през септември 1996 г., а първата вълна трябва да приключи до края на годината. През 1997 г. ще бъде завършена втора вълна масова приватизация и до средата на 1998 г. се очаква да бъде продадено всичко освен комуналните услуги и няколко избрани предприятия със стратегическо значение. Властите също така възнамеряват да приватизират възможно най-скоро една голяма индустриална компания, която не е включена в програмата за приватизация, и дял от българските телекомуникации“[375].
371
IMF. Bulgaria. Request for Stand-by Arrangement. Supplemental Information, July 17, 1996, § 3.
372
IMF. Bulgaria. Request for Stand-by Arrangement. The 1996-1997, 1. Structural reforms, p. 9.
373
IMF. Bulgaria. Request for Stand-by Arrangement. The 1996-1997 Economic Program, p. 6.
374
IMF. Bulgaria. Request for Stand-by Arrangement. The 1996-1997 Economic Program, p. 7.