Вижда се, че БСП правят основно две вълни на масова приватизация. Започнали са да раздържавяват всичко, с изключение на комуналните услуги и няколко избрани предприятия. При това го правят предимно срещу ваучери без каквито и да е приходи за държавата. Предоставят активите на лицензирани за целта 45 приватизационни фонда. Двайсет години по-късно тези фондове не са в състояние да дадат полза на хората, участвали в масовата приватизация, дори само да възстановят стойността на ваучерите.
БСП, която бе напреднала много в изпълнението на тази икономическа политика – проведе първия и втория тур на масовата приватизация и затвори 15 банки. След това нарече касовата приватизация на държавните предприятия и банки в 1997-2001 г. „престъпна“ и втълпи тезата си на обществото.
Защо БСП успя да избегне вината?
Основната причина да бъдем натоварени с вината на БСП, е нашето поредно разединение и вътрешни междуособици. Проведените от нас реформи, особено в тяхната най-важна част – овладяването на финансовия срив и макроикономическата стабилизация, така и не дочакаха да бъдат обяснени и защитени. СДС се отказа от всичко, което постигна.
Всяка политическа кауза е знаме, което трябва да бъде държано високо и защитавано. Нашето знаме нямаше защитници. Дори се стигна дотам едни да обявяваме, че реформите са достигнали своите предначертани политически хоризонти и първата българска десница е завършила своята мисия[376], а други да се извиняват за грешките и неоправданите очаквания по време на управлението на СДС[377]. Надежда Михайлова пое гузно чужда вина, защото собственият ѝ съпруг участва в приватизацията и се облагодетелства от нея. Същото сториха и част от членовете на НИС. Затова „нямаха очи“ да защитават управлението на ОДС.
Политиката ни на търсене на широка основа за управлението се оказа недотам състоятелна. Партиите, които влязоха в ОДС, се оказаха малки, неизвестни и неспособни да носят отговорност. С някои изключения, като Анастасия Мозер, нямаха изявени политици, които да са способни да защитят направените реформи, след като загубихме изборите в 2001 г.
Намирам в отношението на МФИ към българската левица друга причина за успеха на дезинформацията. Западът водеше „политика на приобщаване“ на бившите комунисти. Молбата искане е писана в сътрудничество с мисията на МВФ. В нея се вижда компромисното поведение на Фонда. Той опрощава безобразията на управлението на Демократичната левица; насърчава там, където няма напредък; показва ентусиазъм там, където няма успех; и безпочвен оптимизъм пред задълбочаващите се кризи. Колко успешна е тази вече 30-годишна стратегия, читателят може да прецени сам.
МФИ не отделяха никакво внимание на пропагандната агресия на БСП срещу реформите. Може да са ги считали за незначителни лудувания. Двайсет години по-късно нито една международна институция не защити (не защити дори само своето участие в) българската приватизация от опити на ГЕРБ, на БСП и на останалите в парламента да я преследват криминално като престъпление срещу човечеството.
БСП и нейното правителство бяха неспособни да проведат реформите. За това те са опростени. Тази тяхна неспособност и слабост срещна съчувствие и разбиране у българите. Вероятно носим тези качества още от времето на богомилството. Слабостта бива опрощавана и по традициите на православието. Не се вини неспособният и не се съди за нищо. Всички сме слаби, грях е да се корим за това.
Освен това бившите комунисти не желаеха да правят реформи и да карат хората да променят живота си. В това има нещо толкова разбираемо, толкова естествено. Не искаха да грешат и не искаха никого да товарят с грешките си, били са предпазливи и скромни. Затова посткомунистическият човек не ги вини, че не можеха и не искаха да го спасят от катастрофата, която бяха предизвикали. Този човек бързо забрави катастрофите, а популизмът му е толкова близък до сърцето.
В последните години, занимавайки се с управлението на рисковете, виждам едно забележително съвпадение в прилагането на метода за прехвърляне на щетите (и вините) върху друг. Няколко бивши контраразузнавачи осветлиха принципите и инструментите на съветската пропаганда. Сред тях е и този метод. Днес той е разкрит като елемент от руската нелинейна война срещу евроатлантическата общност. Намиращият се в безизходица руски режим дава пример за прилагането му, след като бе уличен за свалянето на малайзийския самолет Боинг 777 по полет MH17 над Източна Украйна. Доказателствата за това са безспорни и са събрани от международен разследващ екип. Известно е точно коя зенитна батарея „Бук“ на въоръжените сили на Руската федерация е изстреляла ракетата; къде е била по време на атаката, кога е произвела изстрелването, кога е напуснала мястото и къде е дислоцирана след това. Известни са военните, които са дали заповедта и са отговорни за стрелбата по цивилния самолет и за 283-те жертви. Вместо да признае своята роля за свалянето на самолета и да сътрудничи, отговорът на руското правителство е да дезинформира. Неговата пропаганда продължава да набеждава украински изтребител за свалянето на малайзийския самолет.
377
Надежда Михайлова, председател на СДС.