Същия метод приложиха тогава и от БСП – причиниха бедствията в страната и след това набедиха СДС. Успяха, защото имаха контрол върху медиите; имаха и пари да платят на журналисти и публични говорители.
Надявах се с безкрайната си наивност, че съм постигнал национално съгласие за реформите, а бившите комунисти и агентите на техните служби се позиционираха да водят 20-годишна пропагандна война. И тъй като никой не им отговори, никой не защити реформаторската кауза, това дори не е война, а едностранна безогледна агресия.
Но много се лъжат те и тези, които си мислят, че агресията е само срещу реформаторските демократични сили, които в техните очи са си го заслужили. Пропагандната агресия е срещу цялото българско общество. Пораженията ѝ не са само унищожаването на политическия враг на БСП. Тези поражения са върху всички български граждани. Общество, което възприема миналото си през измами и митове, не е свободно. Само истината може да го направи свободно, а тя е смачкана от лъжата. Затова такова общество никога няма да бъде модерно, конкурентно и демократично. Ние от Демократичните сили имаме вина, но тя не е в това, което направихме, а е в това, че не можахме да защитим хората от дезинформацията. Бившите комунисти и репресивен апарат спечелиха тази война за съзнанието на българските граждани, защото сами успяха да се оневинят. Последствията са, че така направиха хората отново зависими от себе си.
Неголяма демократична част от българското общество разбра кой предизвика връхлетелите го кризи, как и от кого те бяха овладени. Посткомунистическо мнозинство така и не разбра това. Затвори си очите и не пожела да види причините за повторно връхлетялото го бедствие. Приписа и продължава да приписва вината на реформаторите от Демократичните сили.
Питам се как това мнозинство ще продължи напред? След като е така натоварено с това незнание и с тази лъжа.
ШЕСТА ГЛАВА
СРЕЩУ РЕЦИДИВИТЕ НА КОМУНИЗМА
Наричам „рецидиви на комунизма“ злоупотребяващата с властта и влиянието си висша номенклатура на БКП и ДС, заварената широко разпространена престъпност и зависимостта на България от Русия. Рецидиви са, защото останаха ненаказани и неразкрити, защото бяха широко разпространени при комунизма и защото саботираха прехода. За нас в коалицията ОДС, в парламента и в правителството, бе пределно ясно, че на тях дължим затъването в националните бедствия през 90-те години. Те бяха видимият и невидим противник на българските реформи.
БОРБАТА С НОМЕНКЛАТУРАТА НА БКП И ДС
Винаги съм смятал, че най-вредното въздействие на остатъците от миналото произтича от личните зависимости. Виждал съм хора, чието поведение от един момент нататък не може да се обясни по друг начин освен като диктувано от чужда воля. Така нареченото „връзване“, изпълнявано от вербовчиците на ДС, е най-масовото пречупване на хората. То става основно с подписването на декларация за сътрудничество. Най-често се постига с използването на човешките слабости или амбиции. Но и без такива декларации и писмени свидетелства за агентите на ДС бе възможно да подчиняват чуждото поведение; например, когато разполагат с позорящи обстоятелства за обекта, за извършени, но прикрити престъпления, за кражби и друго облагодетелстване.
Имаше такива, които бяха зависими заради финансовата подкрепа от номенклатурата за започване или подпомагане на личен бизнес, за вземане или опрощаване на кредити и пр. Трети – заради лични приятелства. Много често, след съвети и въздействие от приятели офицери от бившата ДС, зависимите лица вземаха решения в политиката или управлението, внасяха законопроекти. Правеха го най-охотно тези, които не можеха да носят лична отговорност, а такива бяха голямото мнозинство.