Няма да мога да изброя всички форми на подчиняване на чуждото поведение, защото не ги познавам. Факт е, че ние не успяхме да изкореним съществуващата още от самото начало зависимост на много важни за държавата лица от номенклатурата на БКП и ДС. Тази зависимост се разпростря още повече с развитието на частното предприемачество поради господстващите позиции на лицата от комунистическия режим в икономиката на страната. След това придоби много нови форми с уреждането на обществени поръчки, с държавното субсидиране, с усвояването на европейско финансиране. Тези зависимости на бизнеса от неизвестни на обществото фактори за успех накараха мнозинството от хората да се настрои срещу частниците въобще, да се отнася враждебно към пазарните реформи и да говори за управляващото ни „задкулисие“. Така изглежда сега, но дълбоката причина за опорочаването на прехода бе тази първоначална, много силна и развращаваща обществените нрави зависимост от властта на бившия комунистически режим. Успехът продължаваше да зависи от връзките с номенклатурата. Срещу тази зависимост неуспешно се опитахме да се борим.
Още тогава, а и сега продължавам да получавам упреци, че не сме се справили на този фронт: „Трябваше да ги смачкаме тогава!“, казват мнозина. Съгласен съм, че никого не смачкахме. Не се справихме и с истинския противник от „задкулисието“. По-нататък ще се опитам да потърся обяснения. Провалът ни се дължи на много обстоятелства.
В рамките на Конституцията от 1991 г. не можехме да предприемем каквото и да било за отстраняване от политиката на висшата партийна прослойка на БКП. Бившите сътрудници на ДС изглеждаха по-уязвими. Те се привиждаха като тайнствения източник на власт по време на комунистическия режим. Разкриването им изглеждаше като начин за справяне с нашите страхове и за неутрализиране на тяхното скрито влияние. Затова първото ни оръжие срещу комунистическите рецидиви бе отварянето на досиетата на репресивния апарат. То не бе ефикасно и поради тази причина остана болна тема на целия преход. Второто бе неуспешният опит за лустрация, който, също както отварянето на досиетата, бе саботиран от среди вътре в СДС. Третото бе обявяването на комунистическия режим за престъпен – с приетия закон не постигнахме заложените цели.
Отварянето на досиетата
В правителството решаването на този проблем бе възложено на вицепремиера Веселин Методиев. Аргументите ни за отварянето на досиетата бяха следните[378]. Първо, „да се прекрати зависимостта на висшите администратори, висшите магистрати и политическата класа от бившите служители на бившата Държавна сигурност“. Второ, „преследваните лица да получат в един момент възмездие или да се пречисти този процес, на който те са били жертва.(…) просто да видят на какво са били подложени… много от тях в продължение на целия свой живот“. Трето, „без акта на отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност ние няма да можем да се справим с проблема за престъпността, в частност особено с организираната престъпност и корупцията“. Четвърто, такъв закон бе „приет от всички страни, които вече се интегрираха в Европа и в Северноатлантическия договор“[379].
Според мен един от най-важните аргументи беше със закона да се направи невъзможно тези, които разполагат с противоправно отнета и съхранявана от тях информация, да манипулират поведението на хората на властови позиции. За да отнемем това най-добре скрито средство за въздействие, предвидихме да не се считат за източник на информация по смисъла на закона документи, които са били противоправно отнети и съхранени.
Първоначалните идеи бяха да разкрием 250 хиляди досиета, отначало 500 на висши държавни служители – политици, магистрати, министри и администратори. След това да оповестим хората, които бяха пострадали от ДС, и накрая да разкрием сътрудниците на репресивния апарат. Това не бе изпълнено, включително поради вътрешна съпротива от политици от ОДС.
Първият опит за отваряне на досиетата на репресивния апарат бе направен 79 дена след избирането на правителството. Парламентът прие Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност[380]. Предвидена бе проверка дали лицата, заемащи 32 управленски позиции в трите власти, са били щатни, нещатни или картотекирани сътрудници. Задължаваха се всички специални служби да предадат архивите на ДС на Държавния архив. Този вариант мина на първо четене.
378
38-о ОНС. Стенограми от пленарни заседания. 6-о извънредно заседание, петък, 18.07.1997 г.