След много спорове и съпротива темата с отварянето на досиетата бе отнета от Веселин Методиев. Това стана след намеса от страна на председателя на Народното събрание Йордан Соколов, който като министър на вътрешните работи бе работил с Богомил Бонев като главен секретар. За последния се застъпи и президентът Петър Стоянов, който му се доверяваше, след като го бе определил за вътрешен министър в служебното правителство. Натискът се оправдаваше с това, че трябва СДС, а не Демократическата партия „да пише“ този закон.
Спореше се по много въпроси: какъв е обхватът на понятието „сътрудник на бившата ДС“; лицата на кои позиции в държавата да подлежат на проверка. Отхвърлено бе първоначалното ни радикално предложение да предвидим явен достъп до архивите на Държавна сигурност, като за целта всички архиви на специалните служби бъдат предадени на Държавния архив. Дискутираше се кой ще отваря досиетата, как да бъдат защитени правата на проверяваните, какви да бъдат последиците. Давахме си сметка, че без отстраняване от властови и управленски позиции на сътрудниците на ДС отварянето на досиетата няма да даде резултат.
Накрая за второ четене законът бе готвен от министър Бонев, от началника на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров и от част от ръководителите на другите специални служби. По тяхно настояване направихме най-голямото отстъпление от първоначалните ни намерения. Те предвидиха да не се обявява принадлежността на превербуваните бивши агенти на ДС, тези, които бяха останали на служба, освен ако не са заемали или не заемаха в момента политически длъжности. Така демократичното ни управление припозна за свои много офицери и агенти на бившата ДС.
Министърът на вътрешните работи и ръководителите на силови ведомства станаха членове на Комисията за отваряне на досиетата. Те наложиха своите позиции и отстъпленията от първоначалните ни обещания продължиха. Направиха закона по-приемлив за опозицията. Въпреки това депутатите от Демократичната левица напуснаха залата при второто гласуване. Определиха закона за удар срещу сигурността на държавата и той действително беше някакъв нерешителен удар, но само срещу тяхната държава.
По настояване на президента Петър Стоянов Комисията „Бонев“ изчака Решение №10 на Конституционния съд от 22 септември 1997 г. С него конституционните съдии обявиха президента, вицепрезидента и себе си за изключение от закона и отмениха една от категориите – тази на „картотекираните сътрудници“.
Месец след решението на КС Комисията обяви своя списък. В него бе направила още компромиси по отношение на проверките на някои лица.
Преди оповестяването председателят на БСП Георги Първанов намери удобна възможност да разговаря с мен. Беше притеснен от това, че ще бъде обявен за принадлежащ към бившата ДС. Твърдеше, че не е бил сътрудник и ще бъде набеден. Уверих го, че ще изчакаме решението на конституционните съдии и няма да позволим без доказателства да бъде обвиняван който и да било. Както казах по-горе, не мога лично да унижавам когото и да било. Не знам дали този разговор е стигнал до Комисията и как е представен. Нямам спомен някой неин член да се е съветвал с мен какво да предприеме по въпросния казус. Ако го е направил, отговорът ми със сигурност е бил да се изпълни точно предвиденото в закона. Не се интересувах конкретно за което и да е лице, за да не се каже, че използвам властта, за да разчиствам свои лични сметки. Освен това бях уверен, че законът ще бъде изпълнен както трябва; нямах причини да се съмнявам.
Както е известно, Комисията „Бонев“ направи компромис с Георги Първанов. От архива ѝ изчезнаха част от неговите документи. На това основание бе определен за „картотекиран“ и неговата принадлежност към ДС не бе обявена.
Вторият опит за отваряне на досиетата бе направен от народни представители от СДС, Народен съюз и други парламентарни фракции в края на мандата на нашето управление. Предложиха допълнения, изменения и разширяване обхвата на закона и нова комисия, начело на която застана депутатът от СДС Методи Андреев[381]. Новият председател на парламентарната комисия по национална сигурност Йордан Бакалов преодоля забавянето на придвижването на закона в пленарната зала. В резултат от тези усилия Комисията „Методи Андреев“ бе създадена веднага, но отваряше досиета по-малко от една година (2001-2002). Това е твърде кратък срок, за да се произведе осезаем ефект. На 30 април 2002 г. законът бе отменен от правителството на Симеон Сакскобургготски с приемането на Закона за защита на класифицираната информация. В него липсваха каквито и да е разпоредби относно достъпа и използването на документите на бившата ДС. Завесата падна отново.
381
379 Закон за достъп до документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Обн., ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г.