Публичността на комунистическия репресивен апарат, на която прекомерно разчитахме, се оказа нож с две остриета. От една страна – по най-важното направление, се оказа неспособна да възпре съпротивата срещу прехода. Не само защото я осъществихме с много компромиси и отстъпления от първоначалните си обещания. Разкритията не дадоха резултат. Имаше лица със съвест от висшето ръководство на БКП, които излязоха от политическия живот и не се върнаха в него. Но реваншизмът и съпротивата на другите останаха. Осветляването на привилегирования начин на живот на комунистическите феодали и на висшето ръководство на партията им не предизвика очакваното обществено негодувание. Обявяването на сътрудниците на репресивния апарат не предизвика очакваната буря и отхвърляне в обществото. То се отнесе толерантно към тях и им прости бързо. Освен това мнозинството от ръководителите на ДС не се държаха като виновни; продължаваха да се гордеят с миналото си и открито се противопоставяха. На тях отварянето на досиетата въобще не им подейства.
От друга страна, публичността навреди на излишно много хора. Има съществена разлика между сътрудник и сътрудник на ДС. Едни са тези, които убиха Георги Марков, а преди това измъчваха и убиваха хора в лагерите, други са тези, които са били разузнавачи, преводачи, технически сътрудници, явочници и доносници. Работата ми със специалните служби ме е убедила, че при точно поставяне на задачите разузнавачите и административните служители могат да бъдат много полезни за изработването на правилни управленски решения. Нуждата от технически сътрудници и държатели на квартири се разбира от само себе си. Хората от тези изброени категории изпълниха ролята на жив щит. Сред тях имаше много такива, които бяха принудени или изнудени да участват. Те застанаха между нас и този висш състав на ДС, който репресираше обществото със страх и преследване.
Поради липса на професионализъм и яснота за целите ОДС, както и голяма част от демократичната общност, възприемаше отварянето на досиетата като морален акт, а всъщност целта трябваше да бъде друга – да бъдат защитени демократичните институции на властта от съпротивата срещу прехода. Центърът на тази съпротива успешно разпространи внушението, че именно хората, участвали в живия щит, са виновни за комунистическите репресии, а след това и за саботирането на реформите. Което изобщо не беше вярно. Виновни бяха другите – убийците и насилниците, които бяха надеждно прикрити, включително от прокуратурата и от превербувалите ги колеги от специалните служби на демократичната държава. И най-вече виновниците бяха тези, които останаха на властови позиции. Истинският ни противник бяха тези, които ръководеха политически партии, специални служби, прокуратура, съдебната власт, които бяха в Конституционния съд и в медиите. Ние ударихме встрани, а не по тях.
Най-силното доказателство за тази несправедливост е, че мнозина, макар и ударени от закона, останаха привърженици на демокрацията и на евроатлантическата принадлежност на България. И продължиха да ги защитават и да се борят за това и след като бяха посочени с пръст. Затова главният секретар на Министерски съвет Елиана Масева бе права, когато каза за този закон: „С един акт направихме жертвите на комунизма жертви и на демокрацията“.
Комисията за архивите на ЩАЗИ направи задължителното разграничаване между жертвите и насилниците, между пострадалите и облагодетелстваните от репресивния апарат на Германската демократична република. Оцени степента на вредите, които са нанесени. Германският закон не предвижда задължителни проверки за принадлежност или сътрудничество. Той само дава право на ръководителите на звената на публичната администрация да извършват проверка на миналото на подчинените им държавни служители. В частния бизнес запитвания за справка могат да бъдат отправяни само по отношение на ръководни кадри от определено ниво нагоре. В случай на положителен отговор за дадения подчинен санкциите или изводите зависят от приетата в съответната институция практика. Законът разрешава, но без да го изисква изрично, проверката в архивите на ЩАЗИ за министри, депутати, адвокати, съдии както на централно ниво, така и на ниво провинции.
Още преди да вляза в МС, знаех кой е истинският противник на българския преход. Вече бях персонална мишена на този противник в продължение на 7-8 години. Нямаше как да не науча кой е той. Известно е, че българската ДС и Разузнавателното управление на ГЩ на БНА[382] са работили в тясно сътрудничество с руските КГБ[383] и ГРУ[384]. По-малко е известно, че някои от най-ценните и обещаващи български сътрудници са били превербувани от съветските служби в периода 1981-1986 г., когато в Кремъл вече са били наясно с предстоящия край на комунистическия режим. Този контингент от хора, скрит и недосегаем за нашите закони за досиетата, формира и днес петата колона на московските репресивни служби в България. Те бяха позагубили целите си в периода на големите трудности на Руската федерация при Елцин до 1998 г. След това бяха реактивирани с началото на Косовската криза и военните действия на НАТО за свалянето на Слободан Милошевич. Впрочем във войната срещу нас бяха хвърлени като по обща команда всички преназначени и неоповестени според закона бивши сътрудници на ДС, а също така и вече известните ръководни лица, ще ги нарека „първия ред“ на бившата ДС, които не намираха за необходимост да се крият – открито се афишираха и участваха в активни мероприятия и в обществения дебат. Дори организираха и водеха антиправителствени демонстрации.
382
РУ на ГЩ на БНА – Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия.
384
ГРУ, сега Главное разведывательное управление Генерального штаба Вооружённых сил Российской Федерации – Главно разузнавателно управление на (съветските) руските въоръжени сили.