У нас новосъздадената демокрация остана незащитена.
Колко безпринципно е било отменящото лустрацията решение, се вижда от друго произнасяне на същия състав на Конституционния съд по дело срещу текстове в Закона за радиото и телевизията[393]. То бе възбудено отново от депутати на Демократичната левица срещу въведената от нас забрана да бъдат членове на Съвета за електронни медии и на управителния съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. По това дело конституционните съдии отхвърлиха искането на опозиционните депутати за обявяване на въпросните текстове за противоконституционни. Тоест КС реши, че за една категория държавни служители лустрация бе допустима, за други – не.
По въпросните забрани има още по-интересно развитие. По време на коалиционното управление на БСП и ДПС, при правителството на Пламен Орешарски, друг състав на Конституционния съд, съставен почти изцяло от съдии, посочени от НДСВ, ДПС, БСП, ГЕРБ и президентите Първанов и Плевнелиев, пререши казуса с лустрацията в медиите и обяви въпросните текстове в Закона за радиото и телевизията за противоконституционни[394]. Само трима от 12 конституционни съдии се противопоставиха на това решение – Благовест Пунев, който бе и докладчик, Кети Маркова и Анастас Анастасов.
Забележителна бе упоритостта на БСП да отвори пътя към ръководни позиции в медиите на сътрудниците на ДС.
Още повече се набива на очи политическото преразглеждане на казус от КС, по който вече се бе произнесъл.
Обявяването на комунистическия режим за престъпен
По инициатива на Георги Панев от СДС група депутати внесоха в парламента проект на Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България[395]. Имахме сериозни съмнения, че този декларативен акт ще стане ефикасно средство в борбата с рецидивите на комунизма. Председателят на ПГ на СДС Екатерина Михайлова се бе въздържала да подкрепи влизането му в пленарната зала: „…смятам, че тази морална оценка, която се съдържа в този законопроект, е дадена вече от голяма част от българското общество. За Обединените демократични сили, за демократичната общност в България тази оценка, която се съдържа в този законопроект, не е нещо ново. България трябваше да приеме такъв закон или акт, като декларация, много по-рано. Питам се обаче дали е дошло времето за Българската социалистическа партия да даде същата оценка?“.
Времето на БСП очевидно не бе дошло. Посрещнаха закона с яростна съпротива. Георги Първанов го обяви за „най-безумния, най-смешния, най-конфронтационния законопроект за периода след 1989 г.“[396]. Хвърли обвинения във всички посоки и включително по правителството.
Моята позиция след първото гласуване бе, че: „България, като всички останали страни, трябва да скъса окончателно с комунизма. Без значение е под каква форма ще стане това, със закон, резолюция или декларация. Важно е да се формира политическа воля, която да каже, че път за България назад няма. Европа очаква това от нас и доказателството е фактът, че вчерашното решение на парламента стана новина по Евронюз“[397].
Кой в България е бил прав и кой безумен, показва проведеният общоевропейски дебат и приетите документи. По темата за престъпленията на комунизма има обща европейска позиция. Ние просто бяхме изпреварили времето и затова нямахме външна подкрепа за нашия закон.
До 1996 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се надяваше в своя резолюция[398], че наследството на бившите комунистически режими лесно ще бъде разградено. Чак 10 години по-късно ПАСЕ прие резолюция за Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. В нея призова „…всички комунистически или посткомунистически партии в държавите членки, които все още не са направили това, да преосмислят историята на комунизма и собственото си минало, ясно да се дистанцират от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и да ги осъдят без всяка неяснота“[399]. У нас БСП не чу този призив.
393
Решение №10 от 25.06.1999 г. на КС на РБ по конст. д. №36/98 г. Обн., ДВ, бр. 60/1999 г.
По чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 в Закона за радиото и телевизията. Обн., ДВ, бр. 138 от 24.11.1998 г.
395
Заглавието бе променено на Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г.
398
Резолюция 1096 (1996)