Две години след втората резолюция на ПАСЕ бе приета Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, която започва с това, „че общества, които забравят миналото, нямат бъдеще“[400]. В нея се настоява комунизмът да бъде признат за „съществена и ужасяваща част от общата история на Европа“. Настоява се за „отговорно отношение на националните парламенти към признаването на комунистическите престъпления за престъпления срещу човечеството, пораждащо съответно законодателство и парламентарен контрол върху изпълнението на тези закони“; за „преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления“.
Междувременно първият акт на българския парламент срещу комунизма бе забравен и заслугата на ОДС за него бе отнета. В интернет може да се прочете, че „България осъди комунизма на 18 септември 2008 г.“, когато без депутатите от БСП 40-ото Народно събрание одобри Пражката декларация за европейската съвест и комунизма.
Година по-късно, след като българските Демократичните сили бяха вече разбити, Европейският парламент (ЕП) прие резолюция, в която: „Подчертава значението на поддържането на спомените за миналото живи, тъй като не може да има помирение без истина и памет. Отново потвърди своята решителна единна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление независимо от идеологическия контекст“[401]. Изрази съжаление, че не са отворени архивите „на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните ведомства…“[402] и „убеждение, че крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане“[403]. Двама от европейските парламентаристи от БСП подкрепят резолюцията; трима, сред които е Илияна Йотова, се въздържат.
Колко отговорност у нас е поела БСП, каква молба за прошка е поискала и накрая стигнали ли сме на тази основа до морално възраждане, нека всеки преценява сам.
Моята оценка е, че нашият акт в 2000 г. увисна във въздуха. За да я аргументирам, ще посоча още два факта за българското отношение към комунистическия режим.
Първият. През септември 2015 г. една група депутати внесе и прокара в 43-тото ОНС изменение и допълнение на Наказателния кодекс. В него бе предвидено да не се изключва по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на: „1. престъпления против мира и човечеството; и 2. тежки престъпления по глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV и раздел V; глава трета, раздел І, раздел ІІ и раздел ІІІ; глава единадесета, раздел ІІІ от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции“[404].
По инициатива на главния прокурор Сотир Цацаров и на основание на Конституцията, приета от 7-ото ВНС, Конституционният съд отмени премахването на давността за престъпленията на комунистическия режим[405]. Единственият с особено мнение бе Филип Димитров. Българските конституционни съдии не пожелаха да се съобразят с общата европейска позиция, че трябва да признаят комунистическите престъпления за престъпления срещу човечеството. Всъщност и тази позиция увисна в застоялия въздух на българския политически и обществен живот. Увисна по същата причина, както нашият закон. Позицията на Европейския парламент остана само във вид на декларация – който иска, се съобразява, който не иска, не ѝ обръща внимание.
Всъщност още в 1990 г. мнозинството на БСП във ВНС предвиди максимална давност от 35 години за двойно и тройно убийство. В 1980 г. давността за убийците от есента на 1944 г. вече бе изтекла. Нито един извършител на масовите убийства след 9 септември 1944 г. у нас не бе наказан. Всички те бяха опростени от собствената им партия. БКП/БСП се бе погрижила надеждно да защити своите престъпници още на старта на прехода. Направила го бе и в Конституцията, и в Наказателния кодекс.
Вторият. Една група за натиск[406] внесе проектозакон за изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен[407]. В него се правеше опит да бъдат задължени всички публични органи и лица да предприемат действия за преодоляване на тежкото наследство от комунистическия режим, като премахнат или не поставят на публични места символи, лозунги и знаци, скулптури, паметници и картини, създадени за възхвала на комунистическия режим или на Българската комунистическа партия и нейните ръководни дейци. Ако не го направят, се задължаваха да поставят надпис: „Комунистическият режим в България 9.09.1944 – 10.11.1989 г. и дейността на БКП са обявени за престъпни със закон, приет от 38-ото Народно събрание“.
400
Пражка декларация за европейската съвест и комунизма, 3.06.2008 г., Прага, Сенат на Чешката република.
401
Резолюция на Европейския парламент от 2.04.2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма, т. 3.
404
Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Обн., ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г.
405
Решение №12 от 13.10.2016 г. на Конституционния съд на РБ. Обн., ДВ, бр. 83 от 21.10.2016 г.
407
(№654-01-8 от 27.01.2016 г.). Вписан в регистъра на 43-тото НС на 27.01.2016 г.; приет на: първо четене – 24.11.2016 г.