Проучвайки контрабандата, за първи път чух думите „държавна контрабанда“. Така граничните служители наричаха организирания от ДС трафик на наркотици (каптагон), с който репресивният апарат рушеше „прогнилия капитализъм“. Върху това старо държавно каналджийство се разви българската мафия. Тя съчетаваше легален и нелегален бизнес, проникваше във висшите етажи на властта с цел придобиване на власт и пари. Бившите шефове на ДС и сега получават лепта от своите „момчета“.
С Йордан Соколов като вътрешен министър неуспешно се бяхме опитвали в няколкото месеца на правителството на Филип Димитров да препятстваме превръщането на каналите на ДС в организирана контрабандна мрежа. Познавахме българската мафия от нейното създаване и затова знаехме как следва да се борим с нея. В Предизборната платформа на ОДС обещахме, че ще обявим война на организираната престъпност, че няма да допуснем престъпни групировки да изместят държавните институции, че ще защитим хората от самозвани „застрахователи“ и от безчинствата на престъпниците. Обещавахме да прочистим институциите от корумпирани чиновници, да поискаме доказване на произхода на имуществата и доходите. Обещахме и съд за тези, които ограбиха държавата[413]. Трябваше да воюваме истински с организираната престъпност, защото тя бе изместила държавните институции и се разпореждаше в страната, защото препятстваше развитието на демократичните процеси, пазарните реформи и присъединяването на Република България към Обединена Европа.
Тази оценка не се споделяше от опозицията в парламента. Когато там се дебатираше Докладът на Комисията за борба с престъпността и корупцията с неговите изводи и препоръки, аргумент номер едно на Демократичната левица бе, че истинският проблем е дребната масова престъпност, кражбите. Съгласен бях, че кражбите са бич за обществото, че ощетяват и едновременно унижават хората. Същевременно питах настойчиво и риторично: тези ли, които крадат от нивите крави и говеда, леки автомобили, ценности и телевизори от жилищата, подкупват митничарите и правят каналите за износ? Битовите престъпници ли подкупват данъчните агенти и укриват данъци в големи размери? Те ли подкупиха банките и взеха огромни кредити, които не върнаха и впоследствие бяха записани като държавен дълг? Те ли сложиха ръка и разориха най-печелившите стопански активи на страната? Те ли претендираха за властта в държавата и дори бяха направили едно правителство на България свой васал? Питах – тези дребни престъпници ли са опасността за страната?
В никоя страна битовата престъпност не е заплаха за националната сигурност. Такава е организираната престъпност и особено тази, свързана с властта.
Със своята позиция за масовата битова престъпност БСП и коалиция правеха опит да избягат от тези въпроси, да сменят най-важната насока на работата на парламентарната комисия. Политически манипулираха нейните изводи и се мъчеха да насочат в неправилна посока противодействието ни. Депутатите от БСП осмиваха, ехидничеха, правеха бутафория от един изключително важен, съдбоносен за държавата въпрос. На мен лично тогава ми загорча много. Заявих, че така се държат само разкритите гузни хора, тези, които искат да прикрият своите другари от престъпния свят.
Парламентарната комисия бе направила анализ на изминалите 7 години от началото на прехода, на опитите на различни правителства да противодействат на престъпността и корупцията. Бяха проучени многобройни документи, оставени от изпълнителната власт. Въпреки нежеланието на Демократичната левица да извлече поуки от собствения си управленски провал, Комисията го бе направила вместо нея. Беше аргументирала изводите си с техните собствени правителствени документи. Всички анализи стигаха до едни и същи или до много сходни изводи – организираната престъпност и корупцията бяха бич за страната. Правозащитните органи можеха да се справят с дребната масова престъпност и да я ограничат на ниски нива. Тези органи бяха безсилни срещу организираната престъпност, която се бе враснала в тях.