Рецидив от комунизма бе и обстоятелството, че обществото и медиите търсеха отговорност за справянето с престъпността и корупцията от изпълнителната власт, а с посочените реформи правителството загуби значителна част от властта, която притежаваше дотогава. Това също не се разбираше и този аргумент се пренебрегваше напълно. Едни съзнателно и нарочно – по политически мотиви, другите подсъзнателно се връщаха към времената на партията – държава. Не приемаха и не подкрепяха по никакъв начин стремежа ни да разделим отговорността за правовия ред със съдебната власт. Според европейската демократична практика само така Министерството на вътрешните работи с полицията, следствието, прокуратурата и съда можеха да носят споделена отговорност за наказателните производства.
Средствата и подходите
Позицията ми да повишим ефикасността на съдебната власт още тогава е изразявана многократно в парламента. Части от нея просто не функционираха. Делата срещу организираната престъпност и корупцията на високите етажи на властта се избягваха от прокурори и съдии. Не се стигаше до завършване на правораздавателния процес поради две простички причини – страха и корупцията. Същевременно единственият резултат, който обществото признаваше, бе вкарването на престъпниците в затвора. Всички други мерки, като пресичането на контрабандни канали, на трафика на наркотици и хора, публичността на имуществото и доходите на политиците и магистратите, нямаха такъв ефект. Затова призовавах народните представители да накарат съдебната система да работи ефективно, а не да ѝ създават алиби и да ѝ позволяват да се крие зад липсата на закони и зад нежеланието за реформи на парламента[422].
В същото време закони наистина липсваха и трябваше бързо да бъдат създавани, но липсваше и самата съдебна власт, нямаше система за контрол, която да гарантира, че всеки магистрат може да бъде санкциониран заради своя отказ от правосъдие от ВСС. Липсата на адекватни закони бе очевидна. В резултат на бурните промени правната система в България значително изостана от общественото развитие. Старото законодателство не можеше да обслужва повече обществените нужди. Нормативният вакуум в областта на банковото и кредитното дело, на застраховането улесниха злоупотребите, измамите, присвояването на държавни средства и изтичането им зад граница. В условията на прехода възникнаха нови форми на обществено опасно поведение, които не се санкционираха от Наказателния кодекс. Например използването на служебното положение за незаконно облагодетелстване, включително преди и при приватизацията, при данъчната, митническата, износната, лицензионната и другите дейности. Без обезпечения се даваха кредити, лицензираха се банки, без да разполагат със собствени парични средства. Появиха се нови форми на рекет, на лъжепредприемачество; присвояваше се чуждо имущество. Не се плащаха данъци в големи размери. Пускаха се незаконно ценни книжа и се правеха финансови пирамиди. Извършваше се масово неразрешена търговска и застрахователна дейност. Лесно се легализираше имущество, придобито чрез престъпление, и се изпираха мръсни пари.
Във връзка с тази нова криминогенна обстановка следваше да се предвиди строга наказателна отговорност за създаване и участие в различни престъпни сдружения, като се диференцира отговорността в зависимост от степента на организираност на групата. Необходимо бе да се създадат нови, по-тежко наказуеми състави за незаконната трансгранична търговия с хора, наркотици и оръжие. България трябваше да даде своята дан в борбата с международната престъпност. Трябваше съществуващите разпоредби на Наказателния кодекс да се насочат срещу съвременните специфични прояви на корупция, преди всичко длъжностни злоупотреби при управлението на държавната собственост.
Такива мащабни промени в Наказателния кодекс, дори да се приемат от парламента, имаха нужда от значително време, за да бъдат приложени на практика, защото изискваха специална квалификация от следователите и прокурорите, каквато те обективно нямаше откъде да притежават. Освен това изискваха и много промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Например процедури за защита на свидетелите срещу организирана престъпна група, за установяване на банкови и данъчни престъпления и такива по изпирането на мръсни пари. Стигахме и до необходимостта от усъвършенстване на института на неизбежната отбрана, който да предостави по-големи възможности за самозащита на гражданите. Защото държавата не можеше да гарантира тяхната сигурност.
422