Нужни бяха и много други промени, за да стане състезателен съдебният процес; съдът да се освободи от стария обвинителен уклон в своята дейност; да се въведат най-важните гаранции за законност на правосъдието и за правата на гражданите. В Наказателно-процесуалния кодекс трябваше да се регламентират строго правилата относно доказателствените средства и доказването; данните, получени чрез нарушаване на закона, да не могат да послужат като доказателство по делото; въз основа на тях да не може да се прави извод, че обвиняемият е извършил престъпление. В тази връзка само съдът следваше да дава разрешение за използването на специални разузнавателни средства.
Предвид ограничените възможности да реформираме правораздаването, определяхме наказателното преследване като само едно, при това не решаващо средство за противодействие на престъпността и корупцията. В Единната национална стратегия за противодействие на престъпността[423] поставихме ударението върху икономическите и административните мерки: върху ускорената приватизация на държавната собственост, за да ограничим източването на предприятията; върху паричната, ценовата и финансовата стабилизация, за да се затворят възможностите за най-масовото ограбване на хората – чрез инфлацията и банковите фалити. Ограничихме до минимум разрешителните режими, за да намалим дискреционната власт на администрацията, която бе най-питателната среда на корупцията. Извършихме административна реформа. Тези мерки ограничиха значително пространството за подвизаване на голямата организирана престъпност и корупцията в публичните институции.
Спечелената битка – загубената война
Измина по-малко от година след началото на мандата на ОДС. Започнах да правя многократни изявления за успехите ни в противодействието на престъпността.
„Всъщност големите престъпни групировки са преустановили дейността си, особено тежкия за хората бизнес, който те развиваха – силови застраховки, силова охрана и т.н. Това вече го няма. В момента се опитват да мимикрират, за да получат разрешение да осъществяват този вид дейности. Но никой вече не си мисли, че може да оспорва на държавата това, което ѝ принадлежи. Просто на никого вече не му минава през ума. Въпреки че доста време – 11 месеца, им се въртеше тази примамлива мисъл в главата. Сега вече знаят къде се намират. Всъщност те в момента са преустановили и престъпния бизнес. Мимикрията не е само формална, те се надяват да получат разрешение да легализират бизнеса си. Но на никого, уверявам ви, на никого не му минава и през ум да оспорва на държавата това, което е тя. А спомняте си откъде тръгнахме, каква вакханалия беше.“[424]
Това беше формално вярна, но дълбоко погрешна преценка. Имаше успехи в битката, която водехме. Организираната престъпност загуби застрашителните си размери. Страховият синдром у хората бе преодолян. Увеличи се значително разкриваемостта на престъпленията, в това число и на икономическите. Разбити бяха 6 наркоканала и 69 канала за незаконен трафик на хора. Пресечени бяха много канали за нелегална имиграция. Изтласкани бяха силовите прекупвачи на земеделска продукция. Създадени бяха с външна финансова подкрепа борси и тържища за фермерите.
Ефикасна мярка на изпълнителната власт за противодействие на организираната престъпност бе отказът на Дирекцията за застрахователен надзор да лицензира охранителни фирми като застрахователи. Защото те просто изнудваха гражданите и малките фирми.
Решен бе проблемът с недостига и бе регулиран износът на зърно. Сега може да изглежда нелепо, но ние тогава почти 2 години се занимавахме с този проблем. Той фактически бе значително по-голям. Поради ниските цени и рекета значителни площи земеделска земя се изоставяха и не се обработваха. Затова приканвах всички народни представители от всички парламентарни групи да използват своя личен авторитет и да дадат на място подкрепата си на земеделците, на полицията, на общинската власт, на правозащитните органи. Хората и институциите да разберат, че политиците са на тяхна страна. Призовавах кметовете и общинските съветници да защитят земеделците на пазарите в своите градове от заплахи и принуда. Целта ни бе българските ниви да бъдат разорани и обработени, а това можеше да стане само ако производителите знаеха, че ще продадат цялата си продукция и ще си получат парите за нея[425].
423
425