Точно тези компромиси раждат и сега съмненията, че за Източна Европа е имало втора „ялтенска“ договореност.
При този западен модел не се държи сметка за властовия потенциал на старите политически елити. Той позволява силният интерес на комунистическия режим за оцеляване в икономически форми на упражняване на властта да остане организиран и да се налага на обществото.
На второ място, неадекватността на модела личи от това, че няма представа за проблемите от преструктурирането на собствеността и за последиците от него. Не си дава сметка, че за разлика от споменатите по-горе страни от Западна Европа от икономиката на бившите социалистически страни е била изкоренена и не е функционирала в продължение на десетилетия частната инициатива. Това най-ясно се вижда, като се проследи началото на икономическата трансформация.
ПЪРВИТЕ ОПИТИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ТРАНСФОРМАЦИЯ
Икономическият опит
По инициатива на близкия до Желю Желев историк Димитър Луджев бе написана и издадена Икономическа платформа на преходния период[26] на СДС. Не участвах в този колектив. Досега пазя критичните си бележки по полето на брошурата. Платформата ми изглеждаше компромисна, сега, като я чета отново – още повече.
По същото време работех върху статията „Сабленият удар на пан Балцерович“[27] за т.нар. „шокова терапия“[28] в Полша. Писането ѝ бе откровение. Бе ми станало ясно как се сменя икономическата система на социализма. Бях убеден привърженик на Милтън Фридман. Споделях напълно, че „не може да се прескочи пропаст с два скока“.
До тези възгледи стигнах по дълъг път. През десетте години в Техническия университет правих различни макроикономически изследвания преди всичко върху растежа в производствената сфера.
Завърших магистратура по моделиране на икономически процеси. Дипломирах се в 1981 г. под ръководството на доц. д-р Васил Веселинов с разработка в секция „Математическо моделиране и числен анализ“ на ИМИ към БАН. Защитих модел на оптималния растеж в България по теоремата за магистралата на Джон фон Нойман с използване на матрицата на Василий Леонтиев. Българската отраслова структура на растежа се оказа далече от оптималната магистрала.
През 1984 г. защитих дисертация на тема Икономическият растеж: структура и фактори в производствената сфера. В нея за първи път у нас приложих многомерен, факторен статистически анализ за изследване на растежа на производствените отрасли. Тези изследвания бяха правени почти успоредно с навлизането на първите големи компютри на IBM и възможността да се създадат и програмират техните числени методи.
С помощта на компютърни програми и опирайки се на статистически зависимости и международни сравнения, направих оценка на българския брутен вътрешен продукт. Този и свързаните с него показатели, произтичащи от Системата на националните сметки (СНС), отсъстваха до 1990-а в нашата статистика. Социалистическите страни имаха различна счетоводна и статистическа система от тази на капиталистическите.
Бях напълно наясно, че икономиката на страната буксува още от 1981 г. и опитите да бъде форсирана, я прегряваха. Създаваше се ненужна, без реализация продукция.
Събрах ценен опит от работата си в колектив, ръководен от акад. проф. Мако Даков. В качеството си на математик, икономист и приложен програмист участвах в създаването на модел на целия български горско-промишлен комплекс. С база данни за всички български гори моделирахме техния дългосрочен растеж, потенциала за добив на различна дървесина, възможностите за преработката ѝ от промишлеността до крайна продукция. Преди това, за целта на моделирането, овладях един от най-мощните и досега езици за програмиране APL. Той е приспособен да обработва многомерни масиви от данни, като използва специални графични символи за големия си брой функции и оператори. Това позволява моделиране на много сложни системи с много кратък код. Моделът заработи само няколко години след като IBM разпространи достъпа до този език за приложно програмиране.
28
Терминът е на американския икономист Джефри Сакс. С него се означава широкомащабна и бърза либерализация на пазарите.