Мерките ни ограничиха количеството на лесните бързи пари от контрабандните канали, от инфлацията и от сивата и черната икономика, които се използваха за корумпиране на държавната администрация. Ликвидирано бе пиратското производство на компактдискове в страната и през месец април 1999 г. България бе извадена от списъка на държавите, нарушаващи международно признатите правила за защита на авторските права.
И тогава, и сега смятам, че най-големият ни успех в противодействието на организираната престъпност и корупцията бе разбиването на контрабандата с алкохол, захар, цигари, спирт, оръжие, крадени коли, антики и наркотици и постигането на ниска инфлация. Те бяха стратегическите ни оръжия срещу корупцията и организираната престъпност, защото правеха много по-трудно укриването на доходи и извличането на големи печалби. Затрудняваха злоупотребата с налагане на пазара на монополно високи цени. Бяха признак, че доминиращите силови групировки са изтласкани от пазара. По сигнали на изпълнителната власт бяха образувани над 1000 следствени дела за отпускане на необезпечени кредити и неправомерно издаване на банкови гаранции, за сключване на фиктивни сделки и за неправомерно усвояване на данък добавена стойност. Независимо от изхода на тези дела всички, които бяха взимали евтини банкови и стокови кредити, не можеха повече да обезценяват своите задължения. Големият грабеж в България във времената на ширещата се контрабанда и на двуцифрена месечна инфлация бе приключен.
Имах още една съществена причина да се опитвам да окуражавам приповдигнато депутатите и министрите, за да останат активни във войната срещу организираната престъпност. Остро се нуждаехме от смелост и единство, защото ги нямахме. С изключение на Йордан Соколов и Екатерина Михайлова, останалите видни политици на ОДС мълчаха по тази тема. По време на най-тежките сблъсъци в Народното събрание за реформирането на съдебната власт никой от тях не зае публична позиция. Президентът Петър Стоянов зае един път позиция, когато върна в парламента закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Тогава той видя само две равнища на престъпността – „делничната“ и престъпността на „белите якички“. Въоръжените престъпни групи и организираната престъпност не носеха „бели якички“, нито престъпленията им бяха „делнични“.
Три примера показват с колко слаби сили сме се противопоставяли на организираната престъпност и корупцията. Особено когато са били свързани с руските специални служби.
Телекомуникационната компания „Мобилтел“ дълго време бе единствена на българския пазар. По време на служебното правителство в 1997 г. фирмата смени собственика си. През декември 1999 г. от доклад на службите стана ясно, че зад подставени лица е станала собственост на Майкъл Чорни[426], който имаше участия със собственост в българския банков сектор, притежаваше футболния клуб „Левски“ и редица български медии. Мобилният оператор имаше задължение да създаде технически възможности за провеждане на специални разузнавателни операции – подслушване на следени лица. Дълго време не изпълняваше своето задължение. В това време лицата от организираната престъпност масово ползваха джиесеми и оставаха недосегаеми за проследяване. В началото на 2000-та стана ясно, че Националната следствена служба е алармирала министъра на вътрешните работи за ситуацията. По неизвестни за мен причини Богомил Бонев бе оставил доклада без последствия. Искането към „Мобилтел“ бе предявено ултимативно от новия вътрешен министър Емануил Йорданов и бе изпълнено. Но времето за ефикасно противодействие на организираната престъпност бе безвъзвратно загубено. Тя функционираше чак до 2000 г., покрита от руски комуникационен чадър.
Вторият пример бе кражбата на импулси от БТК. Разработка на спецслужбите уличи през юли 1999 г. „Мобилтел“ в източване на средства чрез създаване на фиктивен телефонен трафик с БТК. В хода на разследването бяха събрани много улики и доказателства за нарушението. Мобилният оператор и фирми, които предлагаха услуги с добавена стойност (игри, томболи, информационни услуги и др.), прилагаха няколко начина за източване на БТК. По договор приходите от тези дейности се поделяха между БТК и фирмите в определено съотношение. От БТК бяха засекли пиратски свързвания. На един и същ телефон към джиесем номер, който работи като импулсен телефон, се натрупваха разговори. Но те се отчитаха чрез нелегално свързване към линиите на БТК. Така се ограбваше държавната телекомуникационна компания. За мащабите на щетите може да се съди от факта, че 70% от нощния трафик на БТК се бе реализирал от абонати на „Мобилтел“. Под ръководството на главния секретар на МВР ген. Божидар Попов разработката по това дело бе завършена през май-юни 1999 г. и цялата преписка е предоставена на министъра, за да я изпрати на главния прокурор за повдигане на обвинения. След смяната на министъра на вътрешните работи се оказа, че преписката е потънала и е останала без движение. „Мобилтел“ бе принудена едностранно да прекрати договорите с всички фирми, предлагащи телефони за услуги с добавена стойност. Но прокуратурата не образува производство по преписката. До съд не се стигна изобщо.
426
Михаил Семьонович Черной, по народност руснак, роден в Ташкент, Узбекистан, на 16.01.1951 г., руски, американски и израелски гражданин.