Самото наличие на бивши демократи в ролята на днешни обвинители на управлението на ОДС, застанали в редиците на клеветниците от БСП и ДС, показва колко слаби, несигурни и без вътрешна подкрепа сме били тези политици от ОДС, които водехме битката през 1997-2001 г. И които въпреки това я печелехме.
Допускам, че не съм действал по най-правилния начин срещу корупцията. Когато обвиненията срещу управлението на ОДС зачестиха, възложих на службите да изготвят доклади за състоянието в страната. От НСБОП не последва подаване на конкретна информация. През декември 2000 г. във в. Дума изтече редактирано копие на доклада на Национална служба „Сигурност“ (НСС) „Условията, средата и проявите на корупция в някои висши ешелони на държавната власт“[428]. За министъра на вътрешните работи имаше изложени многобройни уличаващи обстоятелства. За самата НСБОП в доклада имаше тежки обвинения за събиране и търгуване с информация, включително с незаконно прилагане на специални разузнавателни средства, за рекет, за организиране на контрабанда и за изнудване на чуждестранни бизнесмени. Скандалът, който последва след изтичането на доклада, бе начало на атаката на ДС за предсрочно прекратяване мандата на управлението на ОДС.
Проверих, доколкото имах и друга информация, изложените фактически обстоятелства срещу посочените в доклада министри от кабинета. Замених тези министри, за които останаха основателни съмнения и нямаше убедителни отговори на публичните обвинения. Заедно с това направих и други дълбоки структурни и персонални промени. Някои от тях, като заместването на министъра на образованието Веселин Методиев с проф. Димитър Димитров, бяха продиктувани от смяната на ръководството на Демократическата партия; други – заради несправяне с целите и задачите, като смените на министъра на здравеопазването Петър Бояджиев и на администрацията Марио Тагарински. Намалих политическото присъствие в кабинета и привлякох експерти, за да водят преговорите за членство в ЕС.
На призива на Петър Стоянов да кажа откровено всичко, което зная, тогава отговорих и днес ще повторя, че не е работа на министър-председателя да набеждава или обвинява когото и да било, да раздава справедливост, за да отклонява обвинения от самия себе си. Казвах, че това е работа на правораздавателните органи, на съдебната власт. Тя не свърши тази своя работа и никога не даде обяснение защо. От всички отговори, които съм давал на въпроса защо правителството, водено от мен, е считано за символ на корупцията, избирам да включа тук този:
„Тази лъжа е на хората, които управляват от 2001 г. насам. Истината е съвсем друга – че тогава беше осъществен най-големият прогрес в противодействието на корупцията и престъпността. Индексът на корумпираност се подобри рязко през периода 1998-2001 г. (…) Никога управлението от 1997-2001 г. не е било упреквано за обвързаност с престъпния свят и в корупция от европейските институции. Никога! Обвиненията тогава дойдоха от Първанов, БСП, генералите от ДС, НДСВ и Доган. Сега е обратното – обвиненията са от най-авторитетните европейски институции и медии. Тези, с които искаме да живеем в една къща, обвиняват, а не хората от миналото.“[429]
Ще повторя след великия американски президент Франклин Делано Рузвелт: „Искам да съдите за мен по враговете, които съм си създал“.
Истината винаги настига лъжата, но за това ѝ е нужно време. След 20 години фактите вече са налице, за да разобличат клеветата. Достатъчно е да зададем само два въпроса, за да изтъкнем тези факти: Защо, въпреки че от 2001 г. всички власти са в ръцете на наши противници, нито един политик от ОДС не е осъден за корупция? Да допуснем, че обяснението е, защото нямаме ефикасни правораздавателни органи. Но тогава защо сред богатите хора в България няма и едно име на министър или на заместник-министър от „най-корумпираното“ правителство на ОДС?
Приемам обвиненията за неуспешното и частично реформиране на ВСС. Заради това, че предприемахме палиативни мерки, палиативни, защото без радикална поправка на Конституцията още тогава се виждаше, че не могат да дадат желания резултат. Ние нямаше как да докажем пред обществеността политическата си воля да се справим с организираната престъпност и корупцията. Ще повторя отново, че реформирането на съдебната власт с радикални средства бе невъзможно заради ограниченията на Конституцията. Бяхме в капан и попаднали в него, стопихме надеждите на хората в ОДС.