Бе очевидно, че външната политика на Москва създава само опасности за България. За нас бе ясно също, че политика на неутралитет, за каквато настояваха от БСП, не може да ни даде гаранции за нашата сигурност. От друга страна, според условията за членство в НАТО трябваше да постигнем реално партньорство и да изпълним определени критерии. Това налагаше не само да направим геополитически избор, а и по-важното – да удържим избрания курс.
До успешното му реализиране отказвах категорично на един друг дипломатически натиск от американска страна – да изтеглим от въоръжение ракетите СС-23[433]. За това настояваха и други страни от НАТО, а съгласие за унищожаването на ракетите имаше и в ОДС.
КОСОВСКАТА ВОЙНА
В моя архив папките за Косово са най-много. Това отразява времето и усилията, които съм отделял за изработването, съгласуването и приемането на политическите решения на страната по този ключов за националната сигурност конфликт.
По време на първата фаза на Косовската война парламентът прие Концепция за националната сигурност на Република България[434]. В нея изяснихме най-важните въпроси – за рисковете, за интересите на страната и за съюзниците, на които можем да разчитаме. Макар и скромна, така бе поставена основата на нашата подготовка за идващите размирни времена. Имаше голям интерес и дебат. Гласуваха 219 народни представители. „За“ бяха 170, „против“ – 48, и 1 депутат се въздържа. Това бе едно от последните важни гласувания на разпадналото се месеци по-рано реформаторско мнозинство. „За“ гласуваха СДС, Народен съюз, Обединението за национално спасение и Евролевицата. Може да се каже, че имаше широко парламентарно съгласие за избора ни да си поставим за цел членство в НАТО. Срещу този избор и Концепцията гласува само Демократичната левица.
Според мен, а и времето потвърждава мнението ми, една част от обвързаните с номенклатурата на БКП и ДС депутати гласуваха „за“, защото бяха конформисти. Виждаха голямата слабост на Русия – рухнала идеологически и политически; виждаха и кой е победителят в Студената война и се приспособяваха към по-силния. Други се опасяваха с основание, че няма да могат да реализират вътрешната си стратегия в обстановка на хаос и мизерия; не им трябваше власт в бедстваща и несигурна страна. Нужно им беше евроатлантическото членство като врата към финансовата подкрепа от ЕС. Трети от репресивния апарат, непознаващи западните демокрации, имаха страхове, че ще бъдат преследвани и санкционирани, ако не се присъединят. В едно изречение, сред приелите Концепцията имаше убедени евроатлантици, нагаждачи, стратези и страхливци. Така е и сега, с тази разлика, че тогава убедените привърженици на НАТО бяхме мнозинство.
За войната в Косово е писано много. Има достъпна информация за най-важните събития в интернет. Кратка хронологична справка за тях, от позицията на България, е дадена в Приложение № 2. Моите свидетелства могат да добавят как се формираше и заемаше българската позиция, която даде своя принос за умиротворяването на Косово.
Целите ни бяха тясно свързани единствено с българските интереси. Това може да бъде проследено в Концепцията за националната сигурност на Република България, в двете декларации на парламента за Косово[435] и в ратифицираното от Народното събрание Споразумение с НАТО за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България[436]. Първоначално тези цели бяха приоритизирани така. Първо, да защитим сигурността на България. На второ място – да получим гаранции за сигурността на страната от НАТО, без да бъдем въвлечени във военен конфликт с остатъчна Югославия. Вследствие на второто югоембарго българските граждани и фирми понасяха щети. Първоначалният растеж на БВП в края на 1997 и в 1998 г. силно се забави в 1999 г. Затова на трето място поставяхме получаването на финансова подкрепа или компенсация. Тази цел не успяхме да постигнем.
433
Ракетен комплекс 9К 714 ОКА с обсег на действие 400 км. Решението за унищожаването на ракетите бе взето в самия край на 2001 г. по време на управлението на Симеон Сакскобургготски и бе изпълнено в края на 2002 г.
434
Решение на НС от 16.04.1998 г. за приемане на Концепцията за националната сигурност на Република България. Обн., ДВ, бр. 46 от 22.04.1998 г.
435
Декларация на НС от 23.10.1998 г. относно кризата в Косово и отношенията на Република България с НАТО. Обн., ДВ, бр. 125 от 28.10.1998 г.
Декларация на НС от 25.03.1999 г. относно изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност. Обн., ДВ, бр. 29 от 30.03.1999 г.
436
Споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията „Съюзна сила“. Ратифицирано със закон, приет от 38-ото Народно събрание на 4.05.1999 г. – ДВ, бр. 42 от 5.05.1999 г. Издадено от Министерството на външните работи. Обн., ДВ, бр. 42 от 5.05.1999 г.