Междувременно в София стана ясно, че в Хелзинки на преговорите между военните министри на САЩ и Русия не се постига съгласие по най-важния въпрос – за руска зона в Косово. Позицията на Солана и Кларк бе надделяла над вътрешните опити за отстъпки на Москва. Появи се информация, че Елцин е готов да заповяда акция на руските въоръжени сили.
Генерал Кларк не си спомня всичко. Нямаше никакво „ако“. Още в същия ден, на 12 юни, а не след 3 дни, в българското външно министерство се получи нота от руското за даване на разрешение на руски военни самолети да прелетят над България на път за Косово. Председателят на БСП Георги Първанов заяви пред в. Монитор: „Нормално е да се предостави въздушно пространство за мироопазваща операция. България не трябва да прилага двойни стандарти“.
Веднъж върнахме искането, защото не бе оформено по приетия дипломатически начин. Отнякъде се появи информация, че дори сме разрешили прелитането. Затова спешно в събота на 15 юни отказахме категорично и публично. Същевременно препоръчахме на руската страна да съгласува тези въпроси с КейФОР съобразно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Посланикът на Русия в София Леонид Керестеджиянц ни обвини в липса на самостоятелност и каза пред ИТАР-ТАСС: „Напълно неправомерна е препоръката към руската страна да съгласува въпроси, отнасящи се до компетентността на българските власти, с ръководството на натовската операция в Косово“. Съветникът на президента Елцин Андроник Мигранян, в предаването „На върха“ на радио „Експрес“, бе още по-остър: „Отказът на България да предостави въздушен коридор на Русия е един явно недружелюбен акт. Особено в ситуация, когато руският контингент навлезе в Косово без окончателно съгласуване и се нуждае от подкрепа. Възможно е да нараснат антибългарските настроения в Русия, а може отказът да повлияе и на икономическите отношения между двете страни“. Същевременно добави обвинението, че се опитваме да създаваме проблеми пред българо-руските отношения, за да се представим по-добре пред Запада.
Ние отразихме този натиск първи. Всъщност останалите ни изчакваха, защото нашата позиция бе решаваща. Ако бяхме дали съгласие, самолетите щяха да прелетят през Черно море и България и нямаха нужда от техните разрешения. Затова руският посредник за Косово Виктор Черномирдин продължи атаката единствено върху нас. В следващите дни заяви, че България е дала право на руските самолети с между 5000 и 7000 войници да прелетят, и изрази надежда, че скоро контингентът на летището ще има подкрепления. Оповестихме, че на 16 юни Русия е изпратила трета нота с искане за въздушен коридор за хуманитарна доставка и че външното министерство отново е изпратило отрицателен отговор. Заявихме, че всяко влизане на лица и материални части в Косово трябва да става с разрешението на командващия силите на КейФОР ген. Майкъл Джаксън. Отговорът бе съгласуван с Унгария и Румъния, към които Русия бе отправила същото искане. Те също отказаха. Аргументирахме се с това, че НАТО дава храна, вода и медикаменти на руските мироопазващи сили на летището в Прищина.
Удържахме отказа си. Така ролята на България за умиротворяването в Косово стана още по-важна. Отслабихме позицията на Русия и я принудихме да се договаря с НАТО за участието си в мироопазващата операция под командването на НАТО. Накрая Москва бе принудена да се откаже от опита си да създаде собствена зона и прие военните ѝ да станат част от КейФОР и да получат само зона на отговорност. Едва след това получи желания коридор от българския парламент.
Ако не бяхме се конфронтирали с Кремъл, сега в зоната на летището Слатина в Прищина щеше да има руска военна база. Територията на Косово щеше да бъде разделена, както това стана с Берлин след Втората световна война, и един сектор от нея щеше да остане под руски контрол. Не вярвам, че някой щеше да се осмели да изтласка руската армия оттам с въоръжена сила. Примерът с т.нар. Приднестровска молдовска република е достатъчно красноречиво потвърждение на това твърдение.
В очите на бившите комунисти вече не ставаше въпрос за написаните от нас трагични и черни страници от българската история, ние се бяхме осмелили самата Русия да принудим към отстъпки.