Компроматната война на БСП срещу нас достигна своите хималайски върхове.
Македонските кризи
След разпадането на федеративна Югославия югоармията бе изтеглила цялото си въоръжение. Република Македония нямаше каквито и да е военни способности да гарантира отбраната на страната след разрастването на конфликта на северната ѝ граница. Българското правителство бе първото, което даде реална подкрепа. Самостоятелната политика на двете правителства доведе до подписване на Съвместна декларация за сътрудничество на 22 февруари 1999 г. След това предложихме и парламентът одобри безвъзмездното въоръжаване на македонската армия с българско оръжие – танкове, оръдия и боеприпаси и вещево имущество[443]. Македонският премиер Любчо Георгиевски оцени помощта така: „България става държавата, която помага най-много на Македония, не само във военнотехнически, но и във финансов аспект. След като сумите бъдат пресметнати, ще се окаже, че Македония е получила от България повече, отколкото от целия Европейски съюз“. След това призна за втълпяваните страхове в лекция пред Атлантическия клуб: „Свидетели сме на един толкова голям поклон от една армия, от една държава, за която 40 години се казваше, че е най-неприятелската държава и всеки ден трябваше да се плашим от нея“.
Тази помощ не можеше да спаси Македония от агресията на югоармията в Косово. Огромните потоци бежанци преминаваха мирно нейната несъществуваща граница и я изправиха пред „икономическа смърт“. Подкрепа дойде само от страните от НАТО и от България.
На 11 април 1999 г., навръх Великден, направих посещение в Македония. Посетих лагера за бежанци в Стенковец. С очите си видях какъв кошмар преживяват прогонените от домовете си хора. Сега у нас продължава да се разпространява твърдението, че не е имало никаква насилствена депортация на косовари от югоармията. Руската и сръбската пропаганда продължават да са в обращение. Още тогава трябваше да опровергавам някакви обвинения срещу България. Заявих пред колегата си Любчо Георгиевски, че България ще поеме прехраната и лечението на 3000 косовски бежанци в лагера край Радуша в Македония. При цялата си немотия отпуснахме 100 млн. лева помощ. Изпратихме и разгърнахме военнополева болница с 40 български специалисти. Оборудвахме със 100 полеви кухни останалите бежански лагери в Македония. Поехме ангажимент за „Мост на милосърдието“, по който България транспортираше и поемаше грижата за тежко болни бежанци в 30 български болници. В полевата болница в българския лагер се родиха стотици бебета.
Накрая се оказа, че тази подкрепа от бедна България е втора по абсолютен размер, отпусната на Македония, от всички останали страни. Като свидетелствам за помощта, ще споделя възмущението си от това как помагаха някои. При посещението си в разрушеното Косово видях на няколко места леки сглобяеми къщи от тънки дъски и шперплат. Казаха ми, че някаква западноевропейска фирма е спечелила търг или конкурс и доставяше „домове“ на косоварите. Те продължаваха да живеят в полуразрушените си каменни и тухлени масивни къщи, а в дарените им „домове“ бяха вкарали домашните си животни.
Втората криза бе предизвикана от нападенията на Армията за национално освобождение срещу силите за сигурност на Република Македония. Сформираната от Али Ахмети въоръжена сила действаше по подобие на албанците в Косово. Вярно бе, че въоръжени терористи, бивши бойци на Армията за освобождение на Косово навлизат в Македония и към тях се включваха македонски албанци. Щом превземеха някое село, принуждаваха неалбанците да напуснат. Твърдяха, че имат между няколкостотин и хиляди бойци, сред които ислямски фундаменталисти, чужди наемници и муджахидини. Албанците в Македония бяха много по-ревностни мюсюлмани от останалите. Бунтовниците не бяха подкрепени политически от двете главни албански партии, които платиха за това с голяма загуба на доверие сред своите избиратели.
Виждахме три причини за нападенията срещу македонските сили за сигурност. Правеше се опит етнически да се замаскират интересите на албанската организирана престъпност, която ползва територията на Македония и Косово за контрабанда на стоки и пренос на наркотици. Изнасяше се конфликтът от Косово, за да се засилят позициите на косовските албанци, когато те поставят своето искане за независимо Косово. Открито се поставяха под въпрос границите в Западните Балкани, което се потвърждаваше от редица изявления на политически лидери в Албания и Косово.
443
Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на военна техника и бойни припаси. Обн., ДВ, бр. 44 от 12.05.1999 г.