Втората македонска криза пораждаше рискове за България най-малко в три посоки. Действията на българските власти, партии и общество се следяха с повишено внимание от всички международни наблюдатели. Можехме да натрупаме авторитет с една издържана, европейска, сигурна, солидна позиция или да се провалим по балкански маниер. Можехме да бъдем въвлечени в конфликта на двустранна, политическа или дори обществена основа. На всичко отгоре, трета гражданска война на западната ни граница щеше да предизвика отлив на чуждестранни инвеститори.
Затова отново подкрепихме политически и военно македонските власти. Народното събрание прие единодушно (с 1 въздържал се) Декларация, която осъждаше провокациите на албански екстремисти в района на македонско-югославската граница, оценявайки ги като опит за разширяване на косовския конфликт. Българските депутати призоваваха командващия КейФОР да пресече действията им и да контролира границата между Косово и Република Македония. Призоваваха останалите страни към солидарност и подкрепа на страната.
През март подписахме още две споразумения за предоставяне на македонското правителство на бойни припаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности, които Народното събрание ратифицира веднага[444].
С това помогнахме на 13 август 2001 г. да се постигне Охридският рамков договор между правителството на Република Македония и представителите на етническите албанци.
Ролята на България за умиротворяването в Югоизточна Европа
Като отказахме да приемем бежанци, поехме риска да провалим поканата си за членство в НАТО. Но позицията ни бе уважена. На 15 юни, веднага след спирането на руските военнотранспортни самолети, президентът Бил Клинтън ми благодари в телефонен разговор за съдействието ни за намирането на успешен изход от кризата в Косово. Поради оставащите рискове за сигурността и понесените щети от югоембаргото поисках политически гаранции и подкрепа от страна на САЩ и от международните финансови институции. Клинтън изрази готовността на САЩ да стимулират инвестиционния процес в целия регион. Политически гаранции не получихме, както и специална финансова подкрепа.
Получихме друго признание и морална подкрепа. На срещата на върха на страните кандидат-членки за НАТО в София, по време на награждаването му от президента Петър Стоянов с орден „Стара планина“ I степен за изключителната му подкрепа за евроатлантическата интеграция на България, Збигнев Бжежински каза: „Вие сте истински партньор на САЩ и го доказахте по време на кризата в Косово, когато вашата смелост и решителност предотвратиха създаването на руска зона в Косово, което щеше да увековечи конфликта там“.
Даденото съгласие за въздушните коридори и принуждаването на Русия да се откаже от собствен сектор в Косово постигнаха приоритета на защита на нашата сигурност. Само за два-три месеца спря разрастването на хуманитарната катастрофа в региона. Тя бе преодоляна – точно както прогнозирахме пред генерал Уесли Кларк. През май югоармията спря настъплението си. В началото на юни започна да се изтегля от Косово. Бежанците започнаха да се връщат по домовете си.
Вътре в страната обвиненията срещу мен отляво и отдясно за американска или руска зависимост не преставаха с годините. Отбивах първите с аргументите: че не се съобразихме с внушенията да приемем руските условия за природния газ и съвсем сами, без никаква външна помощ, постигнахме, както показа времето, най-успешния договор с „Газпром“; че не унищожихме ракетите СС-23; че не допуснахме повторна депортация на албанци в България, защото те, освен всички останали аргументи, трябваше да бъдат разселвани насила в нашата страна; че преди това отказахме страната ни да бъде записана като зона на исторически претенции на Русия.
Отбивах вторите обвинения с това, че сме единствените, които са си позволили да заплашат руския газов транзит; че заради военен казус сме влезли в първата и останала единствена конфронтация с Москва, при която не допуснахме разделение на Косово и създаването на руска военна база на 300 км от София; че сме единствените български управляващи, които са прогонили, и то на няколко пъти, руски агенти от страната ни, включително Майкъл Чорни.
Ще посоча още един много важен факт за това, че позицията ни бе изцяло българска. На 17 юни 1999 г. българското правителство, без да изчака общото решение, вдигна петролното ембарго срещу Съюзна Република Югославия. Отменихме веднага специално забраната на износа на горива. Стотици хиляди тонове дизелово гориво тръгнаха, за да се извършат необходимите земеделски работи в Сърбия и Войводина, за да се преодолее следвоенната криза. Никого не сме питали за това свое решение.
444
Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на бойни припаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности и приложението към него (секретно). Обн., ДВ, бр. 23 от 9.03.2001 г. Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония за предоставяне на оръжие и боеприпаси срещу заплащане и на вещево имущество – безвъзмездно. Обн., ДВ, бр. 38 от 17.04.2001 г.