Платежоспособността на страната се контролира от парламента по следните строги правила. Първо, в закона за бюджета за съответната година правителството е длъжно да предвиди граница на нарастване на държавния дълг и депутатите да я гласуват. Второ, процедурата за сключване на всяко конкретно споразумение, според Конституцията на страната от 1991 г., изисква Народното събрание да даде предварително съгласие правителството да води преговори и подпише договор за заем. След това, за да се получи заемът или да се задейства гаранцията, е необходима ратификация на парламента. Този механизъм гарантира, на първо място, пълна прозрачност и публичност на намеренията за задължаване и на условията, при които се отпускат кредитите, защото Народното събрание изисква обосноваване и мотиви, за да даде мандат. На второ място, протича дебат в комисии и в пленарната зала. При оспорване мандатът се дава с мнозинството от гласовете на депутатите. На трето място, ратификацията, освен текста на постигнатото споразумение, отново изисква доклад с мотиви от правителството. Народните представители дебатират съдържанието на споразумението в заинтересованите комисии, след това в пленарната зала и накрая го приемат или отказват с обикновено мнозинство. Маркирам процедурата, за да покажа, че е невъзможно да се вземе заем от Република България, ако тя не бъде спазена. Тя гарантира, че парламентарните политически сили са запознати с условията на заемите и задължават правителството и всички държавни институции да ги спазят. Държавата взема заем само със съгласието на мнозинството от депутатите. Те приемат заема заедно с неговите условия.
В споразуменията с МВФ условията за структурните реформи са маркирани принципно. Самата приватизация на предприятия и банки, връщането на земята и други начини на раздържавяване са конкретно описани в споразуменията с МБВР. За тях народните представители са детайлно информирани по посочения по-горе начин. Това означава, че тази най-важна за държавата структурна политика се прави по силата на закона и на международни споразумения, които са сключени от Народното събрание на Република България. Смяната на собствеността не се прави така, както мнозина си представят – „престъпен политик продава на безценица държавата“.
Българската прокуратура беше сред посоченото мнозинство. Тя си представяше приватизацията като криминален процес. Няма как да знам дали представата ѝ е била реална, или по политическа поръчка. Тъй като по това време в нейния състав и този на специалните служби изобилстваше от кадри на комунистическия режим. Те по друг начин не можеха и да си представят структурните промени. Най-вече защото бяха срещу тях или, ако все пак ги приемаха, виждаха единствено себе си като бъдещи капиталисти. Самата прокуратура дотолкова споделяше тази нелепост, че повдигна обвинения срещу министри и ръководни лица в Агенцията за приватизация. Тези обвинения, разбира се, паднаха в съда. Бяха първите показни процеси за сплашване и политическо преследване.
Приоритетите и ефектите на външното финансиране
На първо място, новите заеми и откупувания на СПТ от МВФ трябваше да покриват нуждата за обслужване на заварения външен дълг. С тях трябваше да успеем да преструктурираме и решим проблема с обслужването на останалите неуредени дългове към други държави. Със същия приоритет бяха отпуснатите целеви заеми за преодоляване на създадения от управлението на Жан Виденов недостиг на зърно.
Следващият приоритет бе спасяването на тези държавни банки, чиято несъстоятелност щеше да предизвика повсеместен хаос. В крайно тежко положение бяха Стопанска банка, „Минералбанк“, ОББ и банка „Биохим“. От 1996 г. се правеха опити за тяхното удържане от несъстоятелност. Тези опити се компрометираха от политиката на правителството на Демократичната левица да насърчава държавните предприятия да не връщат кредитите. Това водеше към фалит и посочените държавни банки. Със същия приоритет бе недопускането на несъстоятелност на стратегически важни за сигурността на страната инфраструктурни предприятия като БДЖ и НЕК. За тях приватизацията не беше решение по много съображения, а и беше невъзможна. В този приоритет бе и спазването на задължителните международни условия за безопасност от ДП „Ръководство на въздушното движение“. Взехме заем от МБВР и за облекчаване на положението на децата.