Без смяната на собствеността оцеляването на по-голямата част от катастрофиралите български държавни предприятия бе абсолютно невъзможно. Конкретните методи на трансформация на държавната икономика и на създаването на функциониращ пазар вече бяха споменати на няколко места. Тук ще ги систематизирам: Първо, приватизация на държавните предприятия в производствената сфера, на банките и другите финансови дружества, като например ДЗИ. Второ, връщането на национализираните предприятия и имоти на техните предишни собственици или наследници. Трето, възстановяване на пълните права на собственост и стопанисване на земеделските земи и на частните гори. Четвърто, публично-частно партньорство – концесиониране на държавни или общински активи и инфраструктури. Два примера за последния метод са концесиите на инфраструктурата за водоснабдяване на Столичната община от „Софийска вода“ и на пистите и лифтовете под връх Тодорка от „Юлен“. Казано съвсем накратко – това и правехме.
Нямам достатъчно място да разкажа за приложението на всички посочени методи, с които трансформирахме държавната собственост в частна. Затова избирам само най-оспорвания процес – приватизацията на индустриалните предприятия. Преди да свидетелствам за извършената от нас приватизация, е добре да се знае, че в някои други бивши социалистически страни като Полша и Унгария бе узаконено комунистическото раздържавяване на предприятията. Това стана, като се даде възможност след изпадането им в несъстоятелност да се слеят със застаналите на техните входове и изходи частни фирми на номенклатурата.
ПОЛИТИЦИТЕ СРЕЩУ ПРИВАТИЗАЦИЯТА
Срещу приватизацията се обявиха не само бившите комунисти, които на думи се обявяваха срещу касовата и подкрепяха масовата приватизация. Срещу смяната на държавната собственост имаше много широк фронт, който се разгърна в годините, без да си дава сметка какви поражения нанася на изграждането на демократичните институции, на конкурентоспособността и на растежа на българската икономика. Пораженията отидоха във всички посоки, защото демокрацията и пазарната икономика са две страни на една монета. Всичко, което те са, е взаимно свързано. Така че не може да си за демокрацията и пазарната икономика, за членство в евроатлантическата общност и да си срещу приватизацията. Но се оказа, че мнозина го могат.
Отхвърлянето на приватизацията от СДС
В годините след управлението на ОДС ръководството на СДС не защити сърцевината на своята политика – смяната на собствеността чрез приватизацията. В поредица интервюта президентът Петър Стоянов посочи аргументите за отхвърлянето на цялата приватизация от седесарския елит. Ето по-важните от тези аргументи, съпоставени с реалността:
Първо. В СДС се споделя комунистическата представа за приватизацията: „Процес като приватизацията се случва на 100 г. веднъж в историята на една държава – прехвърляне на милиардна държавна собственост в частни ръце“[451]. Това е вярно само за масовата приватизация. За касовата не е, защото е възмездна – продажба срещу пари.
Думата приватизация и сред демократичните среди у нас е изпълнена с негативно съдържание, синоним е на грабеж, кражба, ограбване, присвояване, подаряване, прехвърляне на част от активите на държавата на частни лица. Причините за това намирам в комунистическото раздържавяване, за което вече стана дума, и в масовата приватизация. Тя бе добавена в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия от Демократичната левица. Стартира през 1996 г. и протече на два етапа. „През 1996-1997 г. (Центърът за масова приватизация) извърши приватизация на държавни предприятия чрез инвестиционни бонове. За продажба бяха предложени пакети акции от 1050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на 14.58% от общите активи на държавни предприятия, или 22.08% от подлежащите на приватизация държавни активи“[452]. Собственици станаха всички български граждани, пожелали да участват в процеса. Те получиха бонови книжки за 25 хил. лева, или тогавашни US$ 350.
Масовата приватизация е безвъзмездна, тя е „прехвърляне“ на държавна собственост на приватизационните фондове на гражданите, срещу което държавата не получава нищо. Гражданите също не получиха ползи от нея. В 2017 г. простата средна стойност на придобитите от всяка бонова книжка активи в 28 приватизационни (сега инвестиционни фонда) е 190.87 лева, или сегашни само US$ 113.61. Като сравним първоначалните US$ 350 със сегашните US$ 113.61, виждаме средната лична загуба на гражданите. Вследствие на тази почти повсеместна загуба участниците в масовата приватизация загубиха интерес към придобитото от тях участие[453]. Ползите, каквито и да са те, са за създателите и управителите на приватизационните фондове, които с единични изключения бяха създадени от номенклатурата на БКП и ДС.
452
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол,
http://www.priv.government.bg/statistics/reports/privatisation_process_2009.
453
Мариян Йорданов.