Защо ОДС не спряхме, а допуснахме да завърши започнатият процес на масова приватизация? Поради три причини:
• Първо, ваучерите вече бяха придобити от хората.
• Второ, първият и вторият тур на прехвърлянето на държавни активи бяха проведени.
• И трето, завършването на процеса бе условие за подкрепа от МВФ.
Ето какво бе записано в осъвременения Меморандум за икономическата политика, който бе поставен на бюрото ми в първата седмица на моята служба в Министерския съвет. „Приватизацията продължава да бъде стожерът на нашата програма и очакваме да завършим процеса на приватизация до началото на 1999 г., с изключение на някои предприятия за обществените услуги. След успешното приключване на втория тур от търговете по програмата за масова приватизация[454] и друга приватизация, около 600 предприятия са прехвърлени към частния сектор от началото на 1997 г.“[455] Както се вижда, говори се за вече протекли събития. Участващите в приватизацията вече имаха в ръцете си получените бонови книжки. Милиони очакваха да получат нещо от приватизацията. Беше определено кой приватизационен фонд какво придобива след проведените търгове. Такъв процес, с такава подкрепа от МФИ, не можеше да бъде преустановен.
Извършената при нашето управление приватизация не е „прехвърляне“, а продаване на държавна и общинска собственост на купувача, който даде най-висока цена и най-добро предложение. При това се продаваха цели предприятия, активите заедно с пасивите. Случваше се често, че пасивите, под формата на кредити от банки и заеми от доставчици, надвишаваха стойността на активите. С други думи, продаваха се губещи предприятия, при това с отрицателна нетна стойност.
Второ. Приватизацията не е използвана като политическо оръжие: Ето обвинението на Петър Стоянов: „България можеше да се промени коренно, ако бяхме направили приватизацията така, че да отнемем или поне да ограничим възможностите на бившата номенклатура и на бившите шефове в ДС отново да управляват страната икономически“[456]. „Ние не използвахме приватизацията като мощно оръжие, за да направим средна класа и да декомунизираме България.“[457]
Вярно е и е основателно възмущението, че много голямата част от държавните предприятия бяха закупени от номенклатурата на БКП и ДС. Направиха го, защото преди това бяха натрупали първоначален капитал във фирмите за доставка и реализация на продукцията на държавните предприятия, защото бяха изнесли значително количество валута в задгранични дружества по времето на управлението на Андрей Луканов, защото бяха „назначени“ за капиталисти от бившата комунистическа партия и им бяха дадени прословутите куфарчета с пари, и накрая, защото правеха контрабанда по старите държавни канали. Това ние нямахме възможност да спрем, защото стана преди управлението на ОДС. От друга страна, ние не сме имали никога политически планове и съгласие помежду си да „назначаваме“ капиталисти. Тези измежду нас, които си позволиха да участват в приватизацията, прекрачиха изричните партийни забрани те и членовете на техните семейства изобщо да не участват във фирми.
Касовата приватизация се проведе според закона на СДС от 1992 г. Той гарантира участие при равни условия на всички физически и юридически лица. Това е конституционен принцип, противното е сегрегация. Правителството, органите за приватизация и съдебната власт нямаха право тогава, нямат и сега, да лишават от участие когото и да било. Нямат право да не приемат най-доброто предложение на купувач заради политически критерии. Такива няма и не може да има записани в който и да е от законите на страната. Следователно абсолютно невъзможно е приватизацията да се използва за политически цели, например срещу номенклатурата на БКП и ДС. Процесът протича състезателно – с търг, с конкурс или на борсата. За големите предприятия той е задължително с външен консултант. Печели този с най-добрата оферта. Тя се оценява, на първо място, според предложената цена. След това – според начина на плащане, според поетите кредити, обещаните инвестиции и запазените работни места.