Очевидно няма нито един днешен политически олигарх от СДС, но да оставим този аргумент. Да видим отблизо „престъпния грабеж“ според терминологията на БСП.
Съобразно закона с решение на НС бе приета ПРОГРАМА за приватизация на държавни предприятия през 1997 г. (1 юни 1997 г. – 31 декември 1997 г.)[467]. В нея бе казано, че: „Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1997 г. е разработена в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) и в подкрепа на програмата на правителството до 2001 г. за ускоряване и практическото приключване на приватизацията на държавни предприятия от производствената и търговската сфера в двегодишен срок. Приватизационният процес през 1997 г. ще се осъществява в условията на действащ Паричен съвет и в изпълнение на споразуменията с Международния валутен фонд и със Световната банка“. Срещу тази програма са гласували предимно депутати от парламентарната група на Демократичната левица (ПГДЛ). Тя е приета от общо гласували 204-ма народни представители, от които „за“ са 139-има, „против“ – 41, и „въздържали се“ – 24-ма.
По същия начин бе обсъдена и приета с решение на парламента Програмата за приватизация на държавните предприятия през 1998 г.[468], която е гласувана отново с мнозинство от две трети от депутатите („за“ – 114, „против“ – 45-има, „въздържали се“ – 8). Програмата за приватизация за 1999 г.[469] е гласувана отново с повече от две трети мнозинство (от гласували 171 народни представители: „за“ са 116, „против“ – 50, и „въздържали се“ – 5-има).
Така стана и за програмите за приватизация през 2000 и 2001 г. В Надзорния съвет на Агенцията за приватизация влязоха представители на всички парламентарни политически фракции. Всички контролираха какво и как приватизира тази агенция. Оттук следва, че обвинението на БСП за „престъпна приватизация“ е насочено срещу две трети мнозинство в Народното събрание, срещу надзорниците от всички парламентарни сили в Агенцията за приватизация, тоест и срещу техните представители, но не само срещу тях. Да видим към кого още е отправено това обвинение.
Както вече бе посочено, според закона решенията за приватизация са вземани от Агенцията за приватизация, министерства и ведомства, и общинските съвети. Действията на тези органи бяха и сега са строго регламентирани. Оттук се вижда, че обвинението е отправено към всички държавни органи и управлявалите ги политически сили. Според БСП всички те са участвали в престъпния сговор.
Списъкът на „престъпниците“ не свършва дотук. Според отчетите на НСИ до 2004 г. престъпници са и купувачите – разрешените според закона[470] приватизационни фондове, 162 чуждестранни лица, 1436 работническо-мениджърски дружества, 530 работници и служители и други лица с преференции, 614 наематели и арендатори с договори отпреди 1993 г. и 2432 други. Според БСП и останалите клеветници всички тези юридически и физически лица също са участвали в „грабежа“. Той придобива епически мащаби.
„Престъпници“ са екипите и ръководствата на МФИ, договорили условията за приватизация с българските власти. Такива са и външни консултанти, със съдействието и под наблюдението на които са извършени всички големи приватизационни сделки. Тоест престъпници са били и най-авторитетните световни фирми от бранша.
Следователно обвинението за „престъпна приватизация“ е отправено към стотици държавни и общински институции, формирани и управлявани от всички политически партии, включително от БСП. Отправено е към над 5000 юридически и физически лица, включително чуждестранни, които са закупили, давайки най-добро предложение, публични активи в състезателен процес (публичен конкурс, публичен търг и борсова сделка), проведен за големите сделки под наблюдението на международен консултант. Отправено е към всички, които, след като са спечелили сделката, са извършили парични плащания, поели са или са погасили фирмени кредити и задължения за инвестиции. Отправено е към МФИ, помогнали на България да излезе от втората си икономическа катастрофа.
Всички са престъпници – само БСП и ДС не са.
Има публична информация, че прокуратурата е разследвала около 500 приватизационни сделки, но е повдигнала само няколко обвинения. Те са отхвърлени от съда; по тях няма нито една осъдителна присъда. Последният факт доказва, че обвинението за „престъпна приватизация“ е абсолютно голословно. Единичните обвинения на прокуратурата и липсата на каквато и да е присъда доказват каква е била целта на БСП. Тя не е търсене на правосъдие. Целта е политическа измама.
468
Решение на НСот 28.11.1997 г. за приемане на Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 година. Обн., ДВ, бр. 116 от 9.12.1997 г.
469
Решение на НС от 4.12.1998 г. за приемане на Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1999 г. Обн., ДВ, бр. 147 от 15.12.1998 г.
470
Чл. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) (Доп.. ДВ, бр. 51 от 1994 г.).