Политическата измама на БСП бе продължена от главната прокуратура и от политическата партия ГЕРБ, което ми дава основания да ги третирам като едно цяло. Няма никакво друго обяснение за синхронизираните твърдения на тези двама президенти, главен прокурор и премиер. За тези висши официални представители на държавата е задължително, преди да говорят публично, да поискат официалната информация за приватизацията. И ако не могат сами да се ориентират в статистическите данни, да прочетат многобройните споразумения с МВФ, МБВР и другите МФИ, от които се вижда, че финансовата подкрепа за България е получена точно заради осъществената приватизация. Трябва да поискат отговори от своите съветници, сътрудници и министри, от институциите, които са извършили смяната на собствеността. За тези най-овластени лица е задължително да се обърнат към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и да сверят числата, с които систематично мамят общественото мнение.
Ще докажа по-долу, че не са го направили и са клеветели в хор.
За мен е необяснимо защо нито един разследващ журналист, чието призвание е да контролира властите, не потърси отговор на въпроса: вярно ли е, че държавно имущество за 30 млрд. е приватизирано за 3 млрд., тоест „откраднато“ по красноречивия изказ на Борисов.
Отговорът на този въпрос е публично даден и е на разположение на всеки. Но преди да го покажа, нека обърна внимание на забавното боравене с числата. Главният прокурор не казва с какво е измерил кражбата от 30 млрд. – с левове ли; какви – неденоминирани или деноминирани, с долари ли? Президентът Плевнелиев отсича, че са били евро, макар че тогава евро нямаше. АПСК и НСИ и сега не дават информация за приватизацията в евро. Премиерът Борисов е по-лековат на говорене – за него 30 млрд. са левове и така, както го е казал, се подразбира деноминирани. Така че един говори за милиарди въобще, друг – за милиарди в евро, а трети – в левове. Дори само след този опит за вглеждане в „приватизационния грабеж“ той се размива, става неясен. Хорът на лъжата очевидно пее фалшиво.
Все пак колко точно са „откраднати“? Този въпрос въобще не е коректно зададен; правилният, на който отдавна е даден отговор, е: за какви постъпления е приватизирана държавна собственост?
ОФИЦИАЛНИТЕ ДОКУМЕНТИ СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКАТА ИЗМАМА
Следващите редове показват факти, които всеки може да провери, като ги свери с цитираните официални документи. АПСК публикува данни за раздържавените активи, изчислени като процент от подлежащите за приватизация активи на държавните предприятия по балансова стойност към 31 декември 1995 г. От тази база, приета за 100%, правителството на БСП масово приватизира 22.08%. Освен това заедно с кабинета на Любен Беров касово приватизира още 10.28%, т.е. общо 32.36%. През 1997-2001 г. при управлението на ОДС са приватизирани 46.34%[480] от подлежащите на приватизация активи. От тези начални данни се вижда, че 53.66% от приватизацията е извършена от правителства, подкрепяни от БСП, на НДСВ и ДПС, на тройната коалиция и на ГЕРБ. Излиза, че всички са „крали“.
АПСК посочва, че „изчисленията са направени по отчетни данни към 31 декември 2011 г. по критериите на Световната банка“. Какво означава това? На 31 декември 1995 г. МБВР направи оценка на държавните производствени активи по свой утвърден метод. Правителството на Жан Виденов прие тази оценка. Тя е за 580 000 млн. неденоминирани лева, които по курса на този ден са US$ 8203.7 млн. Впоследствие след деноминацията тази оценка става 580 млн. деноминирани лева. От тези активи подлежащите на приватизация са 66%, или 383 000 млн. неденоминирани лева от 31.12.1995 г. Това формално са 383 млн. деноминирани лева от 1 юли 1999 г.[481], но за статистиката стойността на приватизираните активи се привежда към оценката на МБВР. Тази система на привеждане е сложна. За да се ориентираме точно въпреки тази сложност, е добре да приемем преоценка в щатски долари за съответната година. Тогава най-ясно се проследяват процесите на приватизация. Когато го направим, базисното число за сравнения и заключения е US$ 5417.3 млн. подлежащи на приватизация активи към 31 декември 1995 г. То кореспондира с оценката на АПСК. Това означава, че 30 млрд. на Филчев, €30 млрд. на Плевнелиев и 30 млрд. лева на Борисов са абсолютно фантасмагорични.
Това число е реалистично. Доказват го две сравнения. Първа съпоставка. НСИ посочва 89 793.2 млн. лева стойност на всички производствени активи в 1989-1990 г. Това е US$ 8979.3 млн. при 10 лв./US$ на аукциона след мораториума в 1990 г. (Първият курс на БНБ на 19 февруари 1991 г. е 28.25 лв./US$). Както се вижда, оценките на НСИ от 1990 г. и на МБВР от 1995 г., сравними в щатски долари, са много близки. Разликата може да се дължи на обезценяването на лева и на щетите от комунистическото раздържавяване. МБВР е направила оценка за стойността на активите, която е близка до тази отпреди фалита на страната и не се е съобразила с него. Втора съпоставка показва, че оценката на МБВР е реалистична, когато я сравним с други страни. Световната банка оцени производствените активи в Полша за US$ 30 800 млн.; в Унгария – за US$ 14 000 млн., които впоследствие бяха обезценени до US$ 6600 млн.; в Чехия бяха за US$ 16 600 млн.
480
АПСК. Статистика. Таблица Раздържавени активи, изчислени като процент от подлежащите за приватизация активи на държавните предприятия.
481
Уточнението: „неденоминирани лева от 31.12.1995 г.“ е задължително, защото самите неденоминирани левове се обезценяват многократно до пролетта на 1997 г. Затова е правилно по-нататък сравненията на данните да се правят в щатски долари.