Вторият извод дотук е, че никакви 30 млрд. подлежащи на приватизация държавни активи не е имало нито в деноминирани левове, нито в евро, нито в долари. Ще повторя – максималната оценка е за US$ 5417.3 млн. подлежащи на приватизация активи. Останалите активи за 2786.4 никога не са били предназначени за приватизация. Те са си на българската държава и днес. Последното разбива още една посткомунистическа обществена заблуда, а именно, че „всичко е приватизирано за жълти стотинки“.
В 2004 г. НСИ отчита така приватизацията: „Общо за периода 01.01.1993 – 31.12.2004 г., от органите по чл. 3 от ЗППДОбП, са раздържавени дълготрайни активи в размер на 333.2 млн. лв., което представлява 57.5% от 580-те млн. лв.[482] активи на държавните предприятия и 87% от стойността на подлежащите на приватизация държавни активи (изчислени по метода на Световната банка по балансова стойност на дълготрайните активи към 31.12.1995 г.“[483] Таблица 1 на цитирания документ на НСИ сочи, че според оценката на МБВР от 1995 г. приватизираните активи са за 333.2 млн. лева, които тогава са били US$ 4713 млн. За тях до 2004 г. са договорени плащания, поети и изплатени задължения за 8727.8 млн. деноминирани лева. Когато преизчислим съставните части на този пряк финансов ефект, получен в периода 1993-2004 г. в щатски долари по курса на лева в средата на съответната година, той е US$ 5900.9 млн.
Дванайсет години по-късно, към 31 декември 2016 г., АПСК отчита: „Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на US$ 12 552 млн., включително US$ 6502 млн. договорени плащания по сделките, US$ 1192 млн. поети или изплатени задължения от купувачите, US$ 4857 млн. поети ангажименти за инвестиции“[484].
Третият извод дотук е, че за никакви 3 млрд. приходи от приватизацията не може и да става дума. Прекият финансов ефект, без поетите ангажименти за инвестиции, е US$ 7694 млн., получен от продажбата на активи, които в края на 1995 г. са оценени от МБВР за по-малко от US$ 5417.4 млн.[485] С други думи, като общ процес в годините, българската приватизация, като цяло, е реализирала с US$ 2276.6 млн. по-скъпо държавните активи. И това е направено въпреки масовата приватизация, от която не се отчита пряк финансов ефект.
РЕЗУЛТАТИТЕ В НЯКОИ ОТ БИВШИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ
Резултатът от по-горе дава възможност да се опровергае заблудата на президента Плевнелиев, че ние в България сме извършили „най-лошата приватизация в цяла Европа“.
Сравнението показва, че в останалите бивши социалистически страни и в Източна Германия въобще не са разглеждали приватизацията като покупко-продажба, която цели финансов приход за държавата. Тя не е имала такъв приоритет. Приключителният баланс на германската Treuhand показва, че разходите за преструктуриране, внасяне на капитал, финансиране на фирмени загуби, лихви, социални плащания, поемане на дългове, възстановяване на природата и др. са за DM 332 млрд. и превишават значително приходите от DM 76 млрд. Негативният баланс от приватизацията е – DM 256 млрд.[486]
Масовата приватизация, която бе насърчавана като най-бързия начин, е друго доказателство на тезата. На две вълни Чехия раздържавява активи за CZK 455 млрд.[487], или US$ 16.6 млрд. Приключителният баланс на чешката Агенция за приватизация показва негативен резултат от -US$ 20.5 млрд., които са отишли в периода 1991-2005 г. за покриване на огромни разходи за управление на дълга, за спасяването и продажбата на държавни компании, банки и земи.
В Полша 514 предприятия (с отчетна стойност от 2.6 милиарда долара – 15.7% от всички активи) бяха разпределени между 15 национални инвестиционни (приватизационни) фонда. Всеки фонд притежава 60% от разпределените му предприятия; 15% се предоставят безплатно на служителите; още 15% – на пенсионери и социални фондове; останалите 10% – на правителството. Полското министерство на съкровището, което осъществява приватизацията, не публикува данни за касовите приходи от трансформацията на собствеността на държавните предприятия. Има частични данни на анализатори, че плановете за касовите приходи на държавата не се постигат[488].
484
АПСК.
485
„По-малко“, защото още не са приватизирани 100% от подлежащите на приватизация производствени активи на държавата.
487
Ladislav Svitek,
488
Barbara Blaszczyk and Wiktor Patena.