За периода 1990-2000 г. в Унгария са получени касови приходи от приватизацията на държавни предприятия на стойност 1369.6 млрд. форинта, които са около US$ 5.4 млрд.[489] Това е значително по-малко от първата оценка на активите на МБВР и по-малко от преоценените държавни активи.
Сравнението е достатъчно да покаже, че като цяло, българската приватизация далече не е най-лошата. Тя е една от успешните в Източна Европа, ако целта е била държавните активи да се продадат по-скъпо.
ПРИВАТИЗАЦИЯТА 1997-2001 Г.
Остава да проверим хипотезата, че посоченият по-горе изключителен ефект е постигнат от правителствата на Сакскобургготски, Станишев и Борисов, които са успели толкова скъпо да продадат държавните активи, че са компенсирали „грабежа“ по време на правителството на Костов.
В периода между 1997 г. и 2001 г. включително, според официалните отчети, са приватизирани активи с пряк финансов ефект за 5535.12 млн. деноминирани лева. Тази сума, превърната в щатски долари по курса в средата на годината, е US$ 2911.21 млн. Потвърждава се, че наистина има около 3 млрд. щатски долара ефект. Но той не е за „разграбени 30 млрд.“. По времето на ОДС са приватизирани 46.34% от подлежащите на приватизация активи, т.е. продадени са предприятия, струващи 177.4 млн. деноминирани лева от 1995 г., или US$ 2510.4 млн. Следователно за тези продадени държавни активи са получени US$ 400.8 млн. повече от очаквания приход. Продадени са по-скъпо, отколкото са стрували.
Така рухва и хипотезата за „грабежа“ в 1997-2001 г.
Този резултат от приватизацията през 1997-2001 г. е по-нисък като дял от общия пряк финансов ефект за целия период 1993-2016 г. Защо това е така? Краткият отговор е, защото приватизацията в периода 1997-2001 г. е извършена в условията на повсеместни кризи. Тоест при отсъствие на търсене и крайно ограничени възможности за вътрешни и външни инвестиции. Докато след това е извършена в условията на сигурност и постигната стабилност, при значителен външен инвестиционен интерес, особено след влизането на България в НАТО и ЕС.
Законова регламентация. Приватизацията в 1997-2001 г. бе извършена при изключително подробна регламентация, съдържаща се в ЗППДОбП, 30 подзаконови нормативни акта и строги вътрешни правила. Направени бяха законови промени, които увеличиха възможностите за контрол, включително от парламента и от опозицията. Освен това бе налице и съдебен контрол. За всяко нарушение на нормативите заинтересованите можеха да отнесат спора си с приватизиращите органи за решаване от Върховния административен съд. От образуваните по тази линия над 160 дела само 7 акта на приватизиращи органи бяха изменени или отменени. Нито една сделка не бе развалена или обявена за нищожна, което е атестат за законосъобразността на процеса. Всички значими сделки на Агенцията за приватизация бяха одобрени от Надзорния съвет, тоест от представители на всички парламентарно представени политически сили. Най-големите и важни за икономиката приватизационни сделки ставаха след одобрение на Министерския съвет.
Стабилизационните споразумения с МВФ, МБВР и останалите МФИ определяха ускорената приватизация като основен структурен критерий. Неспазването му означаваше спиране на траншовете от договорените заеми. Големият прогрес на приватизацията в периода 1997-2001 г. се признава от МФИ и ЕК, които участваха или наблюдаваха приватизационните процедури. Почти всички големи сделки (повече от 100) бяха осъществени по предварително договорени програми с МФИ и с Американската агенция за международно развитие. Около 27 големи сделки бяха осъществени с консултанти и посредници, финансирани от програма САРА на ЕК, която България изпълняваше като страна, искаща преговори за членство в ЕС. Следователно приватизацията се извърши съобразно споразумения и програми с най-важните за страната международни и европейски институции и с тяхното активно участие. Срещу това България спаси националната си валута и обслужваше дълговете си. Затова твърденията, че приватизацията е била престъпна, всъщност представляват обвинения срещу международните институции в съучастие в престъпление, а те единствени помогнаха на България да излезе от икономическата катастрофа.
489
Libor Žídek.