Това са аргументите на правителството да облекчи част от дълга на МК „Кремиковци“ и да приеме продажбата на комбината за 1 щатски долар. Но това не е цената за сделката. Според договора с купувача той пое задължения за US$ 244 млн. (462 млн. лева), които методиката на АПСК и на НСИ включва в прекия финансов ефект от приватизацията. Тук трябва да влязат и скритите задължения, които договорът с купувача не предвиждаше, за US$ 106 млн., или 200 млн. лева. От тях той изплати впоследствие US$ 104 млн., тоест почти всичките. В общия ефект от приватизацията на комбината следва да се включат и предвидените договорени инвестиции на стойност US$ 300 млн., или 568 млн. лева[494].
Вече може да се отговори и на въпроса доколко успешен е бил опитът чрез приватизация да бъде спасен комбинатът?
Първо. Приватизацията удължи функционирането му с 10 години. За този период бяха спасени хиляди работни места. Беше спечелено време за преструктуриране на свързаните с него предприятия. В този период загубите бяха намалени и през 2003 г. дори бе отчетена печалба от 119.4 млн. лева.
Второ. Купувачът не изпълни изцяло поетите задължения за инвестиции, за изплащане на задълженията и за запазване на работните места. На това основание между 2001 и 2009 г. няколко правителства имаха възможност да развалят приватизационната сделка без никакъв финансов ущърб за държавата – подлежащата на връщане цена бе 1 щатски долар. Дебатите в НС[495] показват, че различните власти са споделяли приоритета за спасяване на предприятието от фалит и затова, вместо да развалят сделката, са правили опити за даване на държавни помощи.
Трето. Когато „Кремиковци“ АД бе обявено във фалит през 2009 г., негативният ефект се насложи върху започналата икономическа рецесия, но не я превърна в тежка криза.
Четвърто. Оказа се, че приватизацията не можеше да оздрави изначално нежизнеспособния комбинат. В 2005 г. „Глобал Стийл“ АД, притежание на световния лидер в черната металургия Митал, пое риска да закупи МК „Кремиковци“. След няколко години неуспешни опити да спаси предприятието, прие задачата за невъзможна и го обяви във фалит. Това е свидетелство, че комбинатът е бил обречен още преди изграждането му, че заради своите десетилетни загуби и дотации е бил обесен като воденичен камък на българските данъкоплатци и на икономиката от най-некомпетентната диктатура в социалистическия лагер.
Заключенията показват, че приватизацията на МК „Кремиковци“ е изиграла своята роля, била е необходима и правилна. Тя е била единственото, което е можело да се направи за комбината и работещите в него. Алтернативата е била ликвидация през юли 1999 г.
Приватизацията на АК „Балкан“
Приватизацията на АК „Балкан“[496] беше наречена „разгромната приватизация“ срещу „смешната цена“ от US$ 150 хил. И тук политическите и медийните спекулации не държат сметка за прекия финансов ефект от приватизацията и за начина на плащането. Всъщност договорът за приватизация на компанията от 30 юни 1999 г. задължи купувача да внесе по ESCROW сметка US$ 6 млн., „с които средства Дружеството да започне да обслужва задълженията си“. Освен това купувачът пое задълженията да предостави за 3 години, а след това да обезпечи акредитиви за 7 години на стойност US$ 2.4 млн./годишно, „с които дружеството да обслужва задълженията си“. Купувачът пое задължения на авиокомпанията за US$ 109.84 млн. и се задължи да инвестира US$ 100 млн. за период от 5 години. Затова прекият финансов ефект по договора за приватизация бе US$ 109.99 млн., а общият финансов ефект бе US$ 209.99 млн.
Това бяха аргументите на Агенцията за приватизация да сключи договора за приватизация на АК „Балкан“ и на Министерския съвет да я одобри. Затова приватизацията на компанията беше подкрепена от профсъюзите и от работещите в нея и беше предпочетена с всичките ѝ рискове пред неизбежната ликвидация. Дори да се приеме, че балансовите активи на компанията струват US$ 30 млн., както се твърди напълно произволно, т.е. 54 млн. лева, те остават почти 4 пъти по-малко от задълженията на компанията. АК „Балкан“ имаше отрицателна нетна стойност, когато бе приватизирана. В това състояние тя фалира бързо, каквато бе съдбата на мнозинството от държавните авиокомпании в цяла Европа.
495
39-о ОНС. Стенограми от пленарни заседания. 54-то извънредно заседание, вторник, 29.06.2004 г. Виж дебата по Доклада на временната анкетна парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в „Кремиковци“ АД.
496
С номер 40 в списъка на „Група Б Други предприятия“ в изолация – за ликвидиране или приватизация до 1 година. Правилник за прилагане на Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия. Приет с ПМС №213 от 22.08.1996 г., Обн., ДВ, бр. 72 от 23.08.1996 г., в сила от 23.08.1996 г.