В 2002 г. бе направен опит да се създаде нова държавна авиокомпания „България Ер“. Нейният успех трябваше да бъде косвено доказателство за престъпната приватизация на ОДС. Този опит завърши с провал, незабелязан от бдителната общественост. Новият национален превозвач се оказа нежизнеспособен и в 2007 г. управляващите от тройната коалиция спешно продадоха затъналата държавна компания. Тя бе приватизирана от ТИМ.
НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПРИВАТИЗАЦИЯТА
През 2017 г. поканих на дебат лицата, които целенасочено участват в измамата за приватизацията на ОДС. Никой от тях не прие поканата, защото няма каквито и да било аргументи и данни за такава дискусия. Нито един ръководител на НСИ и на АПСК не отговори на въпроса ми защо не са запознали посочените държавни ръководители с отчетите за българската приватизация и защо не са информирали обществеността, че тези овластени лица злоупотребяват грубо и произволно с официални данни? Трябва да знаят, че това ги прави съучастници в политическата измама.
За да се напише заключението и да се затвори тази глава от българската политическа и икономическа история, трябва Народното събрание да възложи на АПСК и на всички правителствени и общински органи, които са упълномощени по закон да извършат приватизация на публични активи, да направят приключителни баланси. Да проверят всички сделки по единна, използвана в другите страни методология и под наблюдението на отговорна международна институция. Ревизията следва да бъде за това дали сделките са изпълнени съобразно закона и нормативите на страната, и съобразно ратифицираните от парламента споразумения с МФИ. Преди да направят своите заключения, е добре отговорните институции да извършат международно сравнение на резултатите от българската с тези в други бивши социалистически страни. Те могат да оценят приватизацията, извършена от различни правителства, съобразно количествата и стойността на приватизираните публични активи и икономическите условия към момента на сделките. Ако установят нарушения, да информират обществеността и компетентните органи.
Ако това не се направи, ще означава, че изпълнителната и законодателната власт са заинтересовани да поддържат и подхранват измамите за българската приватизация. Имам съмнение, че скоро никой няма да направи приключителен баланс и да даде дължимата публичност на приватизацията. Защото така би сложил край на една натрапена на посткомунистическото общество измама, от която и днес черпят „вдъхновение“ повечето парламентарни политически сили.
Приватизацията бе крайна необходимост за България и единствен изход от икономическата катастрофа и затова бе одобрена с квалифицирано мнозинство от 38-ото ОНС и бе проведена от оправомощените институции на страната. Затова тези атаки срещу приватизацията нямат за резултат само отстраняването от българската политика на Демократичните сили, те рикошират непрекъснато върху авторитета на всички институции. Това саботира тяхната способност да управляват страната. Това е една от постоянните причини за бързия спад на доверието в тях. Високото недоверие парализира държавата и я прави безпомощна пред олигархията и организираната престъпност.
Освен това обявяването на приватизацията за „престъпна“ даде порочен и разбира се, незаконен повод за нападение и заграбване на частна собственост, което стана честа практика след 2002 г.[497] Това влоши и продължава да влошава силно климата за инвестиции и за развитие на бизнес в България. Политическите атаки срещу приватизацията подриха самата основа на пазарната икономика в България – частното предприемачество. Те бяха насочени срещу изваждането на икономиката от катастрофата и опитите страната да стане част от евроатлантическата общност с трансформирана в частна държавна собственост.
Приватизациите не са гарантирано успешни. Още по-малко имат шанс за успех, когато са силно закъснели и още по-малко, когато се продават фалирали предприятия. Приватизацията в периода 1997-2001 г. не успя да спаси две, а вероятно и други от 100-те фалиращи или изолирани структуроопределящи предприятия[498]. Но както се вижда от фактите, това не е заради приватизационните им договори – станало е заради стопанисването им от купувача или заради независещи от него причини. Няма гаранции, че купувачът непременно ще успее да оздрави и да направи печелившо купеното предприятие. Ускорената касова приватизация не може да спре с магическа пръчка разграбването от комунистическото раздържавяване, но е единственото средство това да се направи. Няколкото неуспеха не може да са причина да бъдат обявени за провал направените хиляди приватизационни сделки. Те само потвърждават, че приватизацията е рисков процес.
497
Последното ограбване на 4.4 млрд. лева от вложителите в КТБ бе извършено със съдействието на държавните институции и на върховната прокуратура на страната.
498
Постановление №197 на МС от 22.09.1994 г. за приемане на допълнителни мерки за финансово оздравяване и преструктуриране на държавните предприятия, фирми и търговски дружества. Обн., ДВ, бр. 81 от 4.10.1994 г., попр., бр. 88 от 26.10.1994 г.
Постановление №213 на Министерския съвет от 1996 г.. ДВ, бр. 72 от 23.08.1996 г.