АПСК има функция да задължава купувачите да спазват приватизационните договори в срока на действието им. Всяко правителство контролира Агенцията по време на своя мандат и не носи отговорност за контрола, който упражнява върху нея следващото. Затова отговорността за успеха на една приватизационна сделка винаги излиза от рамките на един управленски мандат. За неизпълнението на договора от купувача на авиокомпания „Балкан“ правителството на ОДС предприе съдебен иск, който бе поддържан от следващото правителство. На него купувачът отговори с насрещен иск, който загуби в съда.
Изследователите на приватизацията в страните от Източна Европа рядко обръщат внимание на касовите приходи от приватизацията, в които се взира българското общество. Те анализират оправдал ли се е поетият с нея риск по постигнатите икономически ефекти – растежа на БВП, на доходите, спада на безработицата, увеличението на вътрешното потребление и на износа. Анализират също как се е отразила приватизацията на публичния дълг и на неговото обслужване, на стабилността на националната валута. Най-добри са тези ефекти в Източна Германия и Чехия – там, където приватизацията приключи с най-негативния резултат за държавното съкровище. И това не е случайно. Тези две страни подпомогнаха приватизираните предприятия в сами по себе си много трудните процеси на смяна на собствеността и на превръщането им в конкурентни пазарни субекти. Това ние в 1997-2001 г. нямахме възможност да направим.
По-горе видяхме какво наследство в доходи – в БВП на човек, остави социализмът. Да видим какво наследство ни остави като активи и дългове. В 1997 г., след приватизациите в периода 1993-1996 г., включително и след масовата приватизация, бе останала държавна собственост в производствени активи по балансова стойност в 1995 г. за US$ 6540.7 млн. Срещу тази собственост стоеше вътрешен дълг за US$ 2475 млн.[499] и външен за US$ 9763.4 млрд.[500] лева. Общата сума на държавния дълг надвишаваше наличната държавна собственост в производствени активи 1.9 пъти. Социалистическият икономически експеримент от 1944-1990 г. и опитите за реставрацията му между 1992 г. и 1996 г. оставиха на българските граждани отрицателно имущество – пасивите (дълговете) превишаваха активите. Затова беше абсолютно невъзможно държавата да изплаща и несъбираемите кредити на държавните предприятия. Бюджетът не можеше да поеме повече дългове от предприятията, когато такъв огромен процент от приходите му отиваха за плащане на лихвите по суверенния дълг[501]. Всичко това доказва, че за разлика от чешката, с която мнозина искат да правят сравнения, българската социалистическа икономика беше напълно разгромена.
В тази катастрофална обстановка българската приватизация от 1997-2001 г. бе успешна не заради финансовите си ефекти, които са безспорни, а защото изведе страната от икономическата катастрофа, спаси значителна част от държавните предприятия и банки, направи сигурен лева, възстанови платежоспособността на страната и предпостави 10-годишен последващ икономически растеж. Защото се противопостави на ограбването на държавните предприятия на входа и на изхода им; намери собственици на безстопанствените и на фалиралите; спря нарастването на вътрешните квазидържавни дългове и стана основа за оздравяването на бюджета и на банките на страната. Защото така изпълнихме условието да бъдат приватизирани 60% от подлежащите на приватизация активи, което условие бе поставено на България, за да получи покана за преговори с ЕС в 1999 г. След смяната на държавната собственост България стана член на НАТО и ЕС и бе призната за функционираща пазарна икономика.
Сравнявана с резултатите в другите бивши социалистически страни, българската приватизация, включително тази при управлението на ОДС, е една от най-успешните и най-бързите. Освен това приватизацията от 1997-2001 г. със сигурност е извършена при най-неблагоприятните условия.
499
МФ. Доклад за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г. Вътрешният дълг е преизчислен в щатски долари по курса на лева на 30.12.1997 г., с. 68.
501
Въпреки своята слабост държавата правеше усилия в тази посока и структурата на лихвените разходи на бюджета в 1997-1999 г. показва размерите на икономическата катастрофа на държавните предприятия.