През юни 1998 г. създадохме здравното осигуряване в България[505]. Със закона изградихме структурно и функционално Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с нейното финансово устройство и мрежа в страната. Определихме правата и задълженията на здравноосигурените лица. Националния рамков договор предвидихме да бъде основа на новата система. С него всяка година в зависимост от променящите се условия предвидихме да се договарят цените и условията за предоставяне на здравните услуги. Законът упълномощи НЗОК да сключва договори с изпълнителите на медицинска помощ. Уредихме информационното осигуряване на дейността на Касата и начините на упражняване на контрол и решаване на споровете. Сега, 20 години по-късно, се говори за демонополизация на системата. Добре е в тази връзка да се знае, че още тогава предвидихме доброволно здравно осигуряване. Със Закона за здравното осигуряване бяха определени здравно-осигурителните вноски в солидарната система, размерите им и редът на тяхното събиране.
В края на 1999 г. създадохме изцяло нова система за пенсионно осигуряване с 3 стълба, за да съответства на настъпилите дълбоки промени в обществено-политическото устройство на страната и заради подготовката ни за пълноправно членство в ЕС. Това стана, след като приехме Кодекса за задължителното обществено осигуряване[506] и уредихме законодателно системата за допълнителното и доброволно пенсионно осигуряване[507]. В Кодекса определихме осигуряването от всички социални рискове за работещите, за безработните, за майките, за лишените от трудоспособност и за пенсионерите. Създадохме нормативна база, подчинена на съвсем нова философия; въведохме законова регламентация на дейността на съществуващите дружества за допълнително доброволно социално осигуряване и създадохме условия за развитието им. Стремежът ни бе да повишим социалната защита на населението; да го поощрим към спестовност и поемане на част от грижите за старините; да стимулираме и социалните инициативи на работодателите; и накрая – да подпомогнем развитието на пазарите на ценни книжа в страната и да подсилим социалната насоченост на приватизацията. С Кодекса за задължителното обществено осигуряване и със Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване бяха решени въпросите на социално-осигурителните вноски.
Само изброяването на основните финансови и административни реформи на данъчно-осигурителните институции показва какво и за колко малко време бе направено. Страната възкръсна от разрухата, понесена от усилията на високо компетентни и изключително мобилизирани експерти и разбира се, тласкана от силната политическа воля и устременост на политиците от ОДС.
Положеният наистина титаничен труд, и то за толкова кратко време, свидетелства, че в българската нация има огромна градивна енергия и когато има адекватни политически цели и желание за действие, тя може да бъде събудена и приведена в действие. Контрастът между разрушената и безпомощна държава от началото на 1997-а и тази от края на 1999-а бе необикновено силен. Заварените от нас институции почти нямаха капацитет да прилагат законите и да изпълняват функциите си. А само след 2 години, понесени от енергията и ентусиазма на реформите, бяха оценени като способни да водят преговори за членство в ЕС.
Новите закони за данъците
До края на 1999 г. бе преработено облагането на печалбата[508]. То бе съобразено с пазарните условия и цени и лихви. Облагането на малките печалби – до 2 млн. неденоминирани лева, бе намалено от 36% на 26%. Затегнат бе режимът на облагане, съхранение и търговия с акцизни стоки, както и режимът на облагане на хазартните игри. Увеличени бяха санкциите за укриване на акцизи.
Приехме нов закон за облагане с местни данъци и такси[509], който отмени действащия от 1951 г. С него се гарантираха собствените постъпления на общините и се уреждаше правото на свободните професии да избират да се регистрират като търговци или да плащат патентен данък. За да се ограничи неравенството, се предвиди облагане на наследствата и даренията, включително между родители и деца.
506
Кодекс за задължителното обществено осигуряване. Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.
507
Закон за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Обн., ДВ, бр. 65 от 1999 г.; изм., бр. 110 от 1999 г., бр. 111 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г.
508
Закон за данък върху печалбата. Обн., ДВ, бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 110 от 30.12.1996 г., изм., бр. 16 от 21.02.1997 г., изм. и доп., бр. 49 от 20.06.1997 г., в сила от 1.01.1997 г., доп., бр. 86 от 30.09.1997 г., в сила от 1.01.1998 г.
509
Закон за местните данъци и такси. Обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г.