С нов закон опростихме системата за облагане на доходите на физическите лица и на едноличните търговци[510]. В него се отчитаха особеностите на малките хотелиерски, ресторантьорски, занаятчийски, транспортни, козметични и пр. услуги и дейности. Прилагаше се 4-степенна скала на облагане – 0%; 20%; 22% и 24%. С новия акт бе отменен законът за данъка върху общия доход от 1950 г., който обричаше на неефективност облагането на физическите лица в пазарни условия.
Новият Закон за данък върху добавената стойност[511] синхронизира облагането с разпоредбите на ЕС за хармонизация в областта на облагането с косвени данъци. Законът бе синхронизиран и с новото акцизно и митническо облагане. До 2006 г. те гарантираха основните приходи в бюджета от косвените данъци.
С новия Закон за митниците бяха определени митническата тарифа, редът и процедурата на облагане, които бяха в съответствие с поетите ангажименти от нашата страна по споразумението за асоцииране с Европейските общности и в съответствие с Митническия кодекс на ЕС.
Не твърдя, че всичко е било както трябва, че не е имало пропуски и слабости, че всички недъзи са били отстранени с вълшебна пръчка. Твърдя само, че направихме изключително организирано усилие, излязохме на верния път и много бързо постигнахме стратегическата си цел – започнахме да събираме достатъчно бюджетни приходи, за да посрещнем жизненоважните функции на държавата, като едновременно отчитаме крайната оскъдица на доходите.
Сега търся отговорите защо тези изумителни строители на демократична България се оставиха да ги смачка комунистическата пропаганда. Защо не защитиха професионалното си и политическо дело? Защо се извиниха за него? Защо поеха чуждата вина за българските катастрофи?
Ние оставихме достатъчно премислени и добре функциониращи данъчни и осигурителни институции и система, която гарантираше достатъчни и съобразени с размерите на доходите в страната данъчно-осигурителни приходи на консолидирания бюджет. Но дошлите след нас политици и административни ръководители разбираха слабо тази система, не можеха да я управляват и не искаха да я запазят.
Отсъстваха приемственост и грижата на добър стопанин. Ако ги имаше, въпросите щяха да бъдат поставени на обществен дебат и всеки от тях щеше да получи отговор от създателите на новата българска данъчно-осигурителна система. Свидетелствам, че всяко наше решение бе изстрадано, дълбоко премислено или резултат на налагащ се компромис, често на труден избор между две различно отрицателни по последиците си решения. Всяко държавно строителство е резултат и на такива компромиси.
Въпроси нямаше. Имаше само обвинения. Създадената данъчно-осигурителна система пречеше. Затова следващите власти я изпочупиха. Разрушиха сърцевината на страната – там, където се сплитат и обвързват поетите от държавата функции с поетите от гражданите и фирмите задължения, със солидарността за тяхното изпълнение в интерес на цялото общество. Дошлите след нас нагодиха страната към собствените си оскъдни управленски способности и към интересите на олигархията и организираната престъпност. Та нали ако някой е бил по-вещ в създаването на нещо по-добро, винаги е можел да приведе в действие огромната българска градивна енергия, която видях с очите си. Можел е да реши всеки конкретен въпрос, да развие и усъвършенства наследеното или да го направи изцяло наново, но за по-полезен ефект. Случи се точно обратното. Данъчно-осигурителната система, която е кодът на политиката на държавата – съкровеният механизъм на обвързване на всички интереси, бе изцяло подменена от правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.
След изграждането на основните финансови институции, на данъчните закони и на здравното и социалното осигуряване, събраните данъци и социално-осигурителни вноски в 2000 г. бяха 8707.2 млн. лева, или 34.2% от БВП на страната[512]. В 2017 г. те са 29 581.3 млн. лева[513] – едновременно 3.4 пъти повече в абсолютен размер, но само 29.3%[514] от БВП. Последният процент показва, че в 2000 г. българската държава е била относително по-голяма, по-силна и по-отговорна към функциите си, отколкото е сега. Ако бе запазена създадената от нас данъчно-осигурителна система, в 2017 г. държавата щеше да разполага с 5 млрд. лева повече за своите функции. С 1/6 по-малко солидарни със своята държава са и българските граждани, отколкото през 2000 г., но искат от нея много повече.
510
Закон за облагане доходите на физическите лица. Обн., ДВ, бр. 118 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г.
511
Закон за данък върху добавената стойност. Обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г.
512
МФ.
513
МФ.