Финансовата дисциплина
За мен изпълнението на данъчните задължения е висока добродетел на гражданите. Съответно на това бюджетната дисциплина е най-високият дълг на правителството и на всяка държавна институция. Тази добродетел и дълг в 1997 г. бяха забравени. Започнахме да ги налагаме най-напред с изпълнението на държавния бюджет. Още отначало поставихме традицията всяко управление на държавата да спазва бюджетната дисциплина, да се опитва да ограничава публичния дълг и да отделя фискален резерв за времена на рецесия. В първите години на излизане от финансовия крах това беше много трудна задача – външни и национални дарители бяха поели част от грижата на държавата за децата, за хората в неравностойно положение и за бедстващите. Жертвахме много нужди заради спазване на бюджетния дефицит и заради обслужването на дълга. С цената на тези жертви успяхме да сведем през 1997 г. бюджетния дефицит до 2.5%[515] от БВП. През 1998 г. приключихме с първия от десетилетия бюджетен излишък от 1.04%[516]; в 1999 г. дефицитът беше 0.98%[517], а през 2000 г. – 1.06%[518] от БВП. Сухи проценти, зад които се крият огромното напрежение сред управляващите и огромните лишения сред хората.
Ние продължавахме да се страхуваме от връщането на бедствието. Затова, опирайки се на по-бързите темпове на растеж на БВП и чрез строга бюджетна дисциплина, започнахме да натрупваме фискалния резерв на страната. Функцията му е да предпазва от рискове валутния борд. През юни 2001 г. този резерв надмина 2800 млн. лева[519]. В периода юни 1997 – юни 2001 г. средногодишно натрупвахме 700 млн. лева. След това – до средата на 2018 г., бяха натрупани още 6412.3 млн. лева, или средногодишно – по близо 500 млн. лева. Резултатът от направеното сравнение е неочакван. В 2001 г. всички приходи, помощи и дарения са били 3.4 пъти по-малки, отколкото в 2017 г. Това показва, че ние, при управлението на ОДС, сме натрупвали дори в абсолютни размери повече резерв, отколкото в следващите години. Ще подчертая отново, че това е ставало при крайна оскъдица на бюджетни приходи и при крайно напрежение при разходите. Но избирателят не гласува за политиците, които спестяват, а за тези, които обещават харчове.
Проблемът с укриването на данъци беше изключително тежък. Мащабите на сивата и черната икономика за нас бяха необозрими. Затова приехме, че трябва да се даде пример за лична финансова дисциплина. Бе изработен и приет законът за публичност на имущество на политиците и висшите държавни длъжности[520]. Многократно дописван и променян, този закон действа и сега.
ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ДЪЛГОВАТА КРИЗА
Четвъртата опора на макроикономическата стабилизация бяха редовното обслужване на дълга и решаването на последните висящи вътрешни и външни задължения на правителството. До овладяването на дълговата криза до степен на управляемост се стигна, след като бяха преодолени много тежки ситуации, особено в 1997 и 1998 г.
Част от вътрешния дълг бе стопена при въвеждането на валутен борд в средата на 1997 г. В предшестващите няколко месеца, в изпълнение на съгласуван между Министерството на финансите и МВФ план, БНБ спря да продава държавни облигации и задържа закупените вече в своя портфейл, и продължи да подпомага рефинансирането, като изкупуваше нереализираните ценни книги до размера на излизащия в падеж дълг. С това в централната банка се бе формирал значителен по обем дълг. С една доста сложна операция този дълг бе нулиран след взаимната размяна на вземания и задължения между Министерството на финансите и БНБ.
Поради бързата инфлация левовият вътрешен правителствен дълг[521] бе станал съвсем краткосрочен – до 1-4 седмици, а лихвените му проценти – много високи и плаващи, в зависимост от базисната лихва на централната банка. Почти невъзможно бе да се обслужва поради нежеланието на оцелелите банки да правят такива рискови инвестиции. Опасно високият дял на лихвените разходи от бюджетните приходи даваше основание за това. Единствената възможност да бъде обслужван, бе да бъде рефинансиран с нови и нови емисии. Тогава бяха въведени всекидневни емисии на седмични и месечни емисии съкровищни бонове. Удивително е, но е вярно. Според оценка на експерти от МВФ това бе истински принос не само за нашата финансова практика.
515
МФ.
516
МФ.
517
МФ.
518
МФ.
520
Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Обн., ДВ, бр. 38 от 9.05.2000 г.