Заплахата за спиране на обслужването на вътрешния дълг и за практически разпад бе надвиснала над финансовата система и над останалите банки на страната. Рефинансирането му наложи БНБ да затвори открития пазар и да преустанови краткосрочните операции, а Държавното съкровище[522] да емитира ежедневно ценни книжа и да поеме функциите на регулатор на ликвидността на финансовите институции, като в същото време изтегли при себе си всички свободни левове. „В най-критичните моменти от гледна точка на превъртането на вътрешния правителствен дълг централната банка изкупуваше нереализираните обеми съкровищни ценни книжа на първичния пазар“[523]. Така описаната сложна система функционираше по прост начин. Началникът на Дирекция „Държавно съкровище и дълг“ Пламен Орешарски сам лично обикаляше банките в опитите си да пласира краткосрочен правителствен дълг. Няма да забравя как го срещнах в тази му роля на търговски пътник в градинката на
ул. „Московска“, зад двореца. Газеше в кишавия сняг с едни леки обувки да „превърта дълга“ (от английския израз roll over of the debt). Всъщност правеше въртележка от ежедневни салтоморталета на ръба на мораториума.
За излизането от дълговата криза спомогна уреждането на заварените и останали неуредени български дългове към Германия, Италия, Испания, Холандия, Австрия. Общо взето, то протече съобразно договореностите в Парижкия клуб. Успяхме да договорим няколко допълнителни отстъпки, но без намаление на дълга.
Дълго търсих официални документи, за да подкрепя следващия си разказ. Намерих следи в отчетите за външния дълг и за фискалния резерв на България в периода 1997-1999 г., но те не бяха достатъчно конкретни. Открих единствено пет реда и половина в един отчет на Министерството на финансите. Ето ги: „Съществено влияние за намаление на дълга оказа сключеното в началото на годината споразумение с Международната инвестиционна банка (МИБ) за уреждане на необслужваните от 1990 г. задължения на страната. Те бяха нетирани срещу закупени от България на вторичния пазар дългове на банката, а осъществената трансакция осигури редукция на задълженията[524] на страната с над 80%“[525].
Според проникналите в специализирания български печат данни в 1998 г. бяха останали неуредени „над 900 млн. щ. долара задължения към Международната банка за инвестиции и сътрудничество и към Международната инвестиционна банка“[526]. В тази сума не влизаха натрупаните към този момент лихви за просрочия, възлизащи на близо US$ 200 млн. Така сумарните задължения на страната ни към двете банки на бившия СИВ[527] възлизаха на над US$ 1100 млн.
С тази сума по онова време можеше да се закупят български облигации по ЗУНК и да се участва в приватизацията със средства на стойност от US$ 2000-2500 млн. Тук ще напомня, че за периода 1997-2001 г. ние приватизирахме държавни производствени активи за US$ 2911.21 млн. пряк финансов ефект.
На 17 август 1998 г. правителството и централната банка на Руската федерация обявиха спиране на всички плащания по основните видове държавни ценни книжа. Цената на тези книжа спадна до US$ 0.11 за US$ 1. С помощта на МФИ към края на годината Москва излезе бързо от фалита.
В този прозорец от няколко месеца видяхме възможност да решим проблема с българския дълг към двете банки на СИВ. Пламен Орешарски предложи и създаде организация да изкупим от чуждестранни кредитни институции неуредени дългове на сивовските банки на много ниска цена – средно 16.3 цента за 1 щ. долар. Подкрепихме го категорично с Муравей Радев въпреки съпротивата на мисията на МВФ. През цялото време следях хода на операциите по изкупуването на тези задължения. Чрез Българската външнотърговска банка с пари от фискалния резерв за приблизително US$ 176 млн. изкупихме близо US$ 240 млн. вземания от МБИС и около US$ 700 млн. от МИБ и решихме проблема с лихвите.
По време на преговорите за уреждане на висящия дълг предложихме следната клауза: преди окончателните разплащания взаимните задължения на двете банки и на България да бъдат нетирани, тоест всяка от страните да прихване своите вземания от своите задължения към другата страна. Ръководствата на двете банки се съгласиха. Предвид много тежкото по това време финансово състояние на България двете банки не очакваха да притежаваме значителни вземания от тях.
522
Държавното съкровище под различни имена е постоянно управление/департамент в Министерството на финансите на България.
523
Plamen Orecharski.
525
МФ.
527
СИВ – Съвет за икономическа взаимопомощ – интеграционна институция на европейските социалистически страни и СССР. Разпусна се в 1991 г. заедно с организацията на Варшавския договор.