Със сигурност някои от невидимите компоненти на цената на прехода произтичат от незавършеното изграждане на демократичните институции, което е причина за липсата на върховенство на закона, за слабостта на държавните органи да се справят с ширещата се корупция и организирана престъпност. Тези компоненти се дължат и на недостатъчно конкурентната пазарна икономика. Тя създава по-малко доходи. В нея битуват сив и черен сектор, които ги укриват. Дължат се и на това, че не се санкционира злоупотребата с господстващо положение в секторите, доминирани от олигархията, като горивата, обществените поръчки, хазартa и пр. Но тук е валидно общото обяснение, че хората плащат повече за неизвършените/недовършените реформи, отколкото за извършените. Този отговор допълва значението на цената на прехода, но и той не ми бе достатъчен.
Какво точно се случва с хората, когато се променят техните отношения и институции? Общият отговор е, че се променя начинът им на живот. За това как реагират хората на такава драматична промяна на своя начин на живот, е разказано в Библията, в текстовете на Петокнижието. Там се вижда защо е била толкова силна съпротивата на изведеното от Египет Израилево племе, че са искали да се върнат в своето робство и защо част от тях дори са започнали да се кланят на идоли и са се отказали от своя Бог. Извечният отговор е – не са могли да понесат промяната в начина си на живот; не са могли да са свободни. Затова е трябвало да се скитат в Синайската пустиня 40 години, докато не измрат всички, които са били роби. Защото робите са виждали в свободата само новото бреме да носят отговорност за своите решения. В Обетованата земя за тях не тече мед и масло, както са си представяли. Исус Навин веднага е строил наследниците им за битка. Трябвало е първо да отвоюват с кръв своя нов живот. Този Изход за племето е трагично избавление.
За водача им е трагичен край. Господ показва на Мойсей крайната цел, но не го пуска до нея:
„И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш.
И тъй, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.“[529]
Защо Бог постъпва така с водача, когото познава „лице в лице“? След като му е дал „всичката мощна ръка“ да извърши „всички знамения и чудеса“[530]. Защо Светото писание говори за „всичкия голям ужас, който Мойсей прояви пред очите на целия Израил“? За какъв голям ужас става дума? Сигурно той е причинен от избиването на всички, които са се отрекли от своя Бог. Но не произтича само от това. Описаното крайно жестоко избиване на идолопоклонниците за мен е и метафора. Целият нов начин на живот е наложен с насилие над съпротивляващия се човек.
В Петокнижието болката от променения начин на живот е причинена от Мойсей. Той е извършил големия грях да промени начина на живот на Израилевото племе и затова ще бъде наказан – ще види новия живот, но няма да го живее.
Разбира се, не сравнявам своето, нито общото ни усилие с направеното от библейския Израилев водач. Библията затова е Книга на книгите, защото съдържа универсална поука и за голямото еврейско преселение, и за малкия български преход.
Човекът живее в хомеостазис[531] със заобикалящия го свят. Най-важни за него в този свят са условията за живот, отношенията му с останалите и с институциите, които е създал. Колкото радикално те се променят, толкова повече му се налага да се променя вътрешно, за да постигне отново своето динамично равновесие. А това е свързано с огромно усилие и с болка. Преходът е радикална промяна на всеки личен човешки свят. Тази промяна в мнозинството преживели и преживяващи прехода е насилствена, защото идва отвън, не е пожелана от тях. Затова среща тяхната съпротива. Новото за тях идва първо с болката от разпадането на стария им начин на живот. Мнозина от живелите при комунизма така и не успяха да го заместят с нов и блуждаят в руините на стария. Не постигат свое ново равновесие, не се адаптират към промяната. Или докрай не я желаят и се съпротивляват. Ако не външно, то поне вътрешно.
531
Свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимносвързани регулаторни механизми.