Според мен усилието и болката от вътрешната промяна на живелите при комунизма е основната компонента, която формира цената на прехода.
Хубаво е, че следващите поколения не плащат тази цена. За предишните, за живелите в миналото, за съжаляващите за избавлението от комунизма остава само платената цена. За наследниците им идва и ползата.
Тази теория е единствената, която може да обясни защо, въпреки че
• най-големите обезлюдявания на страната станаха в периода 1987-1997,
• приватизация са правили всички правителства,
• всички те не са доизградили демократичните институции и икономика, която да създава европейски доходи,
• не са се справили с организираната престъпност и олигархията и
• не са наложили върховенство на закона,
запомнени и охулвани за прехода сме само ние, управлението на Обединените демократични сили в 1997-2001 г. и моя милост, като лице на това управление.
Ние с „всичкия голям ужас“ променихме начина на живот на българското общество. И една голяма част от него още не може да приеме тази промяна.
Случи се на 10 декември 1999 г. по време на финското председателство на Европейския съюз. Министър-председателят Пааво Липонен бе ентусиаст на политиката на разширение и сърдечен приятел. В Хелзинки Европейският съвет взе решение и отправи покана към България да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. Отвън ни казаха, че сме успели. За две години и половина изминахме пътя от повторния национален крах до изпълнение на критериите от Копенхаген за демокрация и пазарна икономика. В моя живот това бе върховното усилие и постижение.
Оставаше само да платя цената.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
БЕЛЕЖКИ ЗА ПОЛУЧЕНАТА ОТ БЪЛГАРИЯ ПОДКРЕПА ОТ МФИ В ПЕРИОДА 1997-2001 Г.
37-о и 38-о Народно събрание.
Ратификации на споразумения за заеми и гаранции на Република България,
1997-2001 г. СЪДЪРЖАНИЕ НА АКТОВЕТЕ, ОБНАРОДВАНИ В ОФИЦИАЛНИЯ РАЗДЕЛ НА ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК (в съответната година):
1. За ратифициране на Споразумението за заем (проект за администриране на социалното осигуряване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (№95) – 13.
2. За ратифициране на Договора за заем (рехабилитационен заем за критичен внос) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (№265) – 58.
3. За ратифициране на Споразумение за изменение и допълнение на Споразумението за заем (проект за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 17.04.1997 г. (№295) – 62.
4. За ратифициране на Споразумение за изменение и допълнение на Споразумението за заем (проект за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма от 17.04.1997 г. (№295) – 62.
5. За ратифициране на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и „Летище София“ – ЕАД, за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на летище София (№474) – 104.
6. За ратифициране на Изменение №1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и „Национална електрическа компания“ – ЕАД, по проекта „Марица-изток 2 – осми блок“ (№483) – 113.
7. За ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност и Република България (№502) – 120.
8. За ратифициране на Заемното споразумение (заем за преструктуриране на финансовия сектор и предприятията) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (№28) – 12.
9. За ратифициране на изменения на Споразумението между страните – членки на ЕАСТ, и Република България (№106) – 38.
10. За ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за консолидиране на външния дълг на Република България (№135) – 47.
11. За ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за заем между Република България и Фонда за социално развитие на Съвета на Европа (№193) – 59.