Незадоволителният резултат от реформата на институциите е пред очите на всички. Почти три десетилетия след началото на прехода ръководителите, администрацията и съставът на прокуратурата и съда, армията и Министерството на вътрешните работи се съпротивляват агресивно и отказват да се реформират. Но когато се вгледаме внимателно, ще видим и резултатите. Те не са малко, макар да стоят настрани от общественото внимание. Като се вземат предвид условията, при които са постигнати, ще се види какви необикновени качества притежава нашата нация, когато е в подем и е вдъхновена.
Тези свидетелства завършват с поканата за започване на преговори за членство с ЕС в края на 1999 г. Те не изчерпват политиките на реформи по време на управлението на ОДС. Поради стремежа към ограничен обем на съдържанието много от направеното в ключови сфери, като социалното и пенсионно дело, образованието, здравеопазването, администрацията, армията и полицията, остана неизказано.
Заслугата за дебатирането, координацията и съгласуването на всички нормативни актове на реформите бе на председателя на парламентарната група (ПГ) на СДС Екатерина Михайлова. По неповторим начин в нея се събираха, подреждаха, съгласуваха и приоритизираха инициативите на законодателната и изпълнителната власт, разбира се, и на депутатите. Без нейната уникална роля нямаше да действаме като единна реформаторска сила. Никое управление впоследствие нямаше такъв политик; не създаде дори част от нашата организация. Затова скоростта и обемът на извършеното никога повече не бяха повторени.
Оставям решението за продължаване на тези свидетелства на читателите. Ако към тях има интерес, той ще ме мотивира да продължа това дълго и мъчително за мен пътуване назад в годините.
Това пътуване назад във времето не беше никак лесно.
Първите ми и непрекъснати стимули бяха въпросите на внуците ми Иван и Виктор, нескриваната гордост на Емма. И обещанието, което дадох на Иван Вукадинов, че ще напиша тази книга.
В многото тягостни и мъчителни моменти, както винаги, ме окуражаваха Елена и дъщерите ми. Мина беше първият ми най-задълбочен и критичен читател.
Не мога да изброя всички приятели и бивши съратници, на които благодаря за техните отзиви, за отговорите на въпросите ми и за споделени спомени.
Сърдечно благодаря на Полина Крайнева, която много ми помогна за събирането, проверката и систематизацията на многобройните изходни материали – нормативи, стенограми, доклади и публикации.
Признателен съм на фондация „Комунитас“, без чиято всестранна подкрепа тази книга нямаше да бъде възможна, и на редактора ми Венета Домусчиева за положените усилия и внимание.
ПЪРВА ГЛАВА
СТАРТЪТ НА ПРЕХОДА
За прехода мога да свидетелствам само частично – за демократизацията и за създаването на пазарна икономика. Тези два аспекта далеч не го изчерпват.
Наблюдавал съм, но като потърпевш, дълбоките социални, езикови, културни, религиозни, народопсихологически и битови промени. За тях не съм в състояние да бъда източник на интересна информация. Малко е да се каже, че животът на семейството ми бе променен, той бе преобърнат от прехода. За това ще стане дума, но във връзка с първите две теми на този разказ.
В началото възприемахме демократизацията като създаване на многопартийна политическа система, изграждане на държавно устройство от независими и взаимно контролиращи се власти, свободни медии, защитени права и свободи на гражданите. И като че ли толкова, но то е достатъчно, за да се определи при какви условия започнахме. По втората тема следва да се направят предварително три терминологични бележки за създаването на функционираща пазарна икономика:
Използвам най-често термина на Януш Корнай[2] „икономическа трансформация“, защото според мен е най-точен. Учил съм се от него и от Милован Джилас на критичност към социализма и съм убеден, че Корнай по-ясно от всички ни осъзнава какво се случва, когато командната икономика се превръща в пазарна. Не използвам неговото прилагателно „голяма“ за българската икономическа трансформация, защото у нас все още не са елиминирани механизмите на „новата класа“ – на комунистическата номенклатура, описана от Джилас. Политиката у нас все още прави пари, а те отново правят политика, както е вярно, че парите правят политика, а тя им връща повече пари[3].
За разлика от българските изследвания на прехода, където преобладават публикации на политолози, социолози, разследващи журналисти и др., в англоезичната литература икономистите в много по-голяма степен от всички останали учени са разработили теорията и методологията на икономическия преход, както те най-често наричат процеса. Затова ще бъдат използвани техните термини, индикатори и конструкции за описание и анализ на случилото се.
2
Kornai, János.
3
Милован Джилас показва, че новата класа замества Марксовата схема „Стока-Пари-Стока“ с „Политика-Пари-Политика“, а „Пари-Стока-Пари“ – с „Пари-Политика-Пари“.