• Това правителство винаги ще остава под контрола на парламентарното болшинство на БСП, ще трябва да действа в условия на неразграден комунистически апарат в местните органи на властта, в съдебните структури, прокуратурата, стопанската администрация, политизираната армия и МВР;
• Това ще лиши страната от опозиция и ще превърне СДС в отечественофронтовски вариант за БСП;
• Това няма да ни даде възможност да реализираме своята политическа платформа. В чужди лутания не желаем да участваме;
• Отказът от коалиция не означава нежелание да управляваме страната. Властта за нас не е самоцел, а средство да реализираме собствената си политическа и стопанска програма;
• Можем да участваме в управлението на страната в качеството си на опозиция, с парламентарен контрол над бъдещото правителство и като опозиция да подкрепяме всяка стъпка в правилна посока;
• БСП да поеме вината за настоящото катастрофално положение на страната“.
Убеждавах до късно през нощта разтревожената си съпруга, че СДС няма да участва в коалицията. Първо настоявахме СДС да поеме силовите министерства и да не участва в икономическите. Искахме да отстраним ДС. Смятахме, че това ще бъде тест за намеренията на БСП. Когато това не мина, разигравахме БСП с министъра на външноикономическите връзки. След това измислихме „хитър ход“, който бяхме убедени, че ще спре коалицията и ще предизвика предсрочни избори. Разчитахме на разнобоя и конфликтите в СДС. Затова дадохме съгласие за участие като министри, при условие че цялата парламентарна група гласува единодушно „за“. Бях сигурен, че депутатите от СДС няма да го направят. Но го направиха.
За министрите се гласуваше персонално и тайно. Към министъра на финансите имаше най-малко парламентарно доверие. За разлика от всички останали от кабинета, бях избран за министър само с два гласа повече – 164 „за“ и 162 „против“.
Страхът и безизходицата влязоха заедно с мен в дома ни в ранните часове. Съпругата ми седеше в леглото и ме гледаше с упрек. Не сме си представяли тогава какво ще ни се наложи да преживеем в следващите 25 години. Но то сякаш надвисна над двама ни в тъмното декемврийско утро. Бе ни ясно само, че ставам министър, без да имам парламентарна подкрепа. Това не го пожелавам на никого. Реакцията и поведението на мнозинството на БСП още в първите месеци на 1991 г. не искам и да си припомням.
„Националното правителство на мирния преход към демокрация“, както бе наречено в коалиционното споразумение, се събра на първо заседание на 20 декември 1990 г. Димитър Попов зададе най-неотложните задачи: да дадем текст за правителствената декларация; да издирим остарелите нормативни документи; да направим точна диагноза на състоянието на ресорите. Попита ни кое е най-тревожно. Постави за цел спиране на срива и стабилизация. Даде на всеки министър пълна възможност за подбор на заместници и сътрудници. Заместник министър-председателите Александър Томов от БСП, Димитър Луджев от СДС и Виктор Вълков от БЗНС отговаряха да се изпълни Споразумението между политическите сили, представени във Великото Народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество, изразяваха коалиционната подкрепа от политическите сили. Първите двама координираха повечето от действията на правителството.
Моите предложения за правителствена декларация бяха, че трябва да сключим и изпълним програма с МВФ, че трябва да наложим управляемост срещу хаоса, че трябва да се опрем на споразумението на политическите сили, за да поискаме извънредни пълномощия. Как съм си ги представял тогава тези правомощия – очевидно, политически несъстоятелно. Изглежда, съм предусещал бъдещата съпротива и противопоставяне.
В министерството поисках всички нормативни основи на дейността му на бюрото си, заедно с пълномощията на заместник-министрите, и направих конкурс за секретарка.
Подписаното след избора на правителството Споразумение на политическите сили даваше мандат на парламента: „Законодателната дейност на ВНС да се съсредоточи върху подготовката и приемането на следните приоритетни закони:
– Конституцията, законите за селскостопанските земи, за местното самоуправление; за административно-териториалното деление; за избиране на местни органи на властта (Избирателен закон) и за приватизация“[40]. Определяше подробна законодателна програма до разпускането му.
Споразумението даваше общ мандат на правителството „да действа за утвърждаване на нормативните и институционални основи на пазарната икономика и на демократичното държавно устройство и за преодоляване на тоталитарната система“. Не даваше конкретен мандат за либерализация на цените и валутната търговия. Това право на кабинета трябваше да се подразбира от следните части от Споразумението:
40
Споразумението между политическите сили, представени във Великото Народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество от 4 януари 1991 г. За парламента.