55. За ратифициране на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България) (№29) – 17.
56. За ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за консолидиране на българския дълг (№48) – 26.
57. За ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.) (№74) – 35.
58. За ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие (№90) – 41.
59. За ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия“) (№91) – 41.
60. За ратифициране на Заемното споразумение (проект „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата“) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (№92) – 41.
61. За ратифициране на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица) (№93) – 41.
62. За ратифициране на Споразумението за заем между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа (№108) – 42.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ НА ВОЙНАТА В КОСОВО
• Март 1998 г. – Армията за освобождение на Косово започва офанзива срещу сръбските сили.
• Лятото – югоармията извършва контраофанзива и поражда първата бежанска вълна сред косовските албанци.
• 13 октомври – първо примирие и мисия на Организацията на сигурност и сътрудничество в Европа.
• 15 януари 1999 г. – нова ескалация на конфликта – клането на косовски албанци в Рачак.
• 6 февруари – неуспешни преговори в Рамбуйе.
• 22 март – започва операция „Подкова“ на югоармията с цел насилствена депортация на косовските албанци.
• 24 март – операция на НАТО „Съюзна сила“ за възпиране напредването на югославската армия в Косово и за умиротворяване на Съюзна република Югославия.
• 1 април – българският външен министър Надежда Михайлова запознава германския външен министър Йошка Фишер с набраната от българското военно разузнаване информация за операция „Подкова“.
• 5 април – българският премиер ограничава възможностите на страната да приеме повече от 5000 бежанци.
• В София пристигат заместник генералният секретар на НАТО Серджо Баланзино и заместник държавният секретар на САЩ Строуб Талбот с настояване България да приеме косовски бежанци. Получават отказ.
• 6 април – Строуб Талбот дава публични уверения, че НАТО не са поискали коридор през България и такова искане няма да бъде направено.
• 11 април – българското правителство организира бежански лагер Радуша за 3000 косовари на територията на Република Македония, отпуска 100 млн. лева помощ, изпраща военнополева болница със специалисти, 100 полеви кухни. Създава „Мост на милосърдието“ и поема грижата да транспортира и лекува тежко болни бежанци в български болници. България е страната, отпуснала втората по размер помощ на Македония, за да не се превърне бежанският проблем в катастрофа.
• 18 април – НАТО иска неограничен достъп до въздушното пространство на България.
• 20 април – българското правителство решава да даде достъпа и предлага на Народното събрание да го гласува. Започват преговори.
• 22 април – Генералният секретар на НАТО дава гаранции (приложени по взаимна договореност като Анекс III), че сигурността на Република България е предмет на непосредствена и същностна загриженост за НАТО и че отправянето на заплаха от страна на СРЮ към териториалната цялост, политическата независимост и сигурността на Република България би било неприемливо. „НАТО ще реагира на всяко предизвикателство от страна на Съюзна република Югославия към сигурността на Република България, което може да бъде отправено поради използването на българското въздушно пространство от НАТО.“
• 23 април – Конституционният съд гласува единодушно искането на кабинета за предоставяне на въздушното пространство на България за самолетите на НАТО. Чужди войски ще могат да влизат в България и без всеки път да се иска конкретно разрешение от парламента.
• 28 април – българското външно министерство изпраща с вербална нота до НАТО разрешението на българското правителство за достъп.