„г) да осъществява мерки за осигуряване основните потребности на населението и поддържане на функционирането на жизненоважни сектори на икономиката през зимния сезон 1990-1991 г.
д) да предприеме първи стъпки към външно и вътрешно уравновесяване на икономиката чрез преориентация на приоритетите на икономическата политика, съкращаване на дефицита в текущия платежен баланс за 1991 г., намаляване на равновесието на паричния и стоковия пазар, задържане и контрол на инфлационните процеси и ограничаване спада на производството;
е) без отлагане и паралелно със стабилизационните мерки да пристъпи към комплексна реформа на икономическата система, включваща промяна на икономическите отношения, подготовка и внасяне във ВНС на необходимите стопански закони и изграждане на институциите на социалната пазарна икономика“[41].
Обтекаемо, дадените правомощия даваха основание на политическите сили да се дистанцират от негативните последици от действията на коалиционния кабинет. Което те и направиха в подходящия за тях момент.
След като върху липсата на стоки от най-първа необходимост се насложи ужасът от препускащите цени, имаше депутати от СДС, сред които Петър Дертлиев и Стефан Савов, които, карайки се с мен и търсейки ми обяснения за действията ми като министър на финансите, ми казваха, че не са гласували да вляза в правителството. Сигурно бяха прави. Изглежда, никой не бе прочел моя „Хороскоп за годините на реформата“ и не знаеше, че ще бъде толкова тежко. Предизборната коалиция СДС не понесе да плаща цената за старта на икономическите реформи. Раздирана от страховете си, от лидерското съперничество и от различните си идеи, продължи да се разпада.
Първият сблъсък с кошмара на мизерията на държавата бе една малка демонстрация на около 20-30 души с остра бъбречна недостатъчност. Посрещнаха ме на вратата на Министерството на финансите. С измъчени лица, повечето с големи подутини по крайниците, бяха се изплашили, че ще се правят такива икономии, че ще останат без животоспасяващата ги хемодиализа. Чак дотам бюджетните икономии не стигнаха, но нуждата от тях ми стана крещящо ясна. Ударът на лишенията трябваше да бъде понесен от тези, които имаха сила да го понесат, а не от безпомощните.
Имаше стачки, включително на митничари. С един прекрасен човек и приятел – Олег Кленовски, обикаляхме страната по напълно пустите ѝ пътища. С една стара лада можеше да ме върне през нощта от Търговище до дома ми за 2 часа и 45 минути. Срещах се с недоволни, уплашени и несъгласни. Опитвах се да убеждавам, да обяснявам и да успокоявам.
Тогава бях макроикономист с ограничени познания по публични финанси. Не бях съвсем сигурен в компетентността си. Помолих министър Белчо Белчев да остане, за да ме консултира по най-сложните теми. Започнах бързо да чета. Проблемът с прочетеното бе, че самото то трябваше веднага да се променя, защото бе свързано със социалистическото счетоводство и финансова статистика. Четях всичко, което подаваше нагоре администрацията, за да вникна колкото се може по-бързо в конкретиката на проблемите и да търся най-компетентните и отворени за новото служители в състава на министерството. Освободих всички заместник-министри, с изключение на Димитър Костов, който бе отличен специалист по бюджета. Спешно търсех нови лица, за да ги поставя начело на преструктурираната администрация. Тогава оцених качествата и възможностите за развитие на Димитър Радев[42], Кирил Ананиев[43] и редица други. Съставът на закриваното преди години от БКП Министерство на финансите бе някак естествено настроен да извърши икономическата трансформация, започвайки от себе си. Това позволи министерството много бързо и със самочувствие да заеме централно място в икономическата политика.
Най-острите проблеми – фалитът и изолацията
Започнахме с най-острия проблем. Заварихме банките – кредитори от Лондонския клуб, организирани в Банков консултативен комитет (БКК). Водеха преговори със създадена за тази цел от тесния кабинет на Луканов в състав от най-верните му министри Група за координация на сътрудничеството на страната с основните международни търговски и финансови организации и групировки[44]. За мандата, който бе даден на тази група, може да се съди само по облите фрази: „координира“ проблема „с външния дълг и финансовото съдействие“.
41
Споразумението между политическите сили, представени във Великото Народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество от 4 януари 1991 г. За правителството.
43
Заместник-министър на финансите след това в няколко правителства, министър на здравеопазването.
44
Решение №155 на Бюрото на МС от 24.07.1990 г. За създаване на група за координация на сътрудничеството с международните търговски и финансови организации и групировки.