Но истинското унижение бе на едни преговори с Парижкия клуб в Министерството на икономиката и финансите в Париж с представители на държавите – кредитори на България. Опитвахме се да защитаваме по-неотстъпчива позиция. И някак се оказахме затворени в сградата. В полумрак. Заключени врати. В малките часове някой ни отвори.
Първите стъпки на икономическата трансформация
Недостигът на стоки и услуги придоби непознати дотогава размери. Хората с малки деца ставаха в 4 часа да се наредят на опашка да купят мляко. Вече имаше политически консенсус да се започне с реформите, нали затова СДС бе привлечен в изпълнителната власт. Само за малко повече от месец бе създаден и съгласуван актът на освобождаването на голямата част от цените[50].
Огромната парична маса заля съвсем тесния пазар на потребителските стоки от първа необходимост. Цените стремително тръгнаха нагоре[51]. С години натрупаното им задържане започна да се проявява пред очите на уплашените министри, политици и общество. В тези дни, крайно притеснен, премиерът Димитър Попов каза: „За бога, братя, не купувайте!“.
В понеделник на 1 февруари 1991 г. рано сутринта в кабинета ми се обади Ана Иванова, моята класна отпреди 24 години в 18-о СПТУ, сега с върнато старо име „Уилям Гладстон“. Обади се за кратко – да ми даде кураж. Запомних: „Не се бой, Иване. На прав път си. Няма да отстъпваш!“. Тя преподаваше по физика. Бе един от авторите на учебника за средните училища. Често бягах от час да играя баскетбол. Имах конфликти с учителя по физкултура. За да ме вкара донякъде в ред, в продължение на 2 месеца класната ме изпитваше всеки път, когато имахме час при нея. Започнах със слаб (2) и минах по скалата с минуси, плюсове и половинки през всички оценки. Остави ме на мира, като ме докара до 5 ½. Още когато бях зрелостник, твърдеше, че трябва да се занимавам с обществени науки. Тогава не си зададох въпроса откъде знаеше, че сме на прав път. Нейното човешко отношение, нейната съпричастност, това, че ме намери и че се обади, още ми дават кураж и убеденост, че българите заслужават себеотрицание от своите политици.
Смелост тогава наистина бе много необходима. Ние знаехме, че не е възможно бързо нормализиране на паричната и монетарната сфера. По оценка на Венцислав Антонов имаше потенциал за 15-кратно повишаване на равнището на потребителските цени. Според проф. Любен Беров този потенциал за нарастване на цените, произтичащ от излишните пари в обращение (пуснати пари без покритие), бе достатъчен за 2.5-кратното им нарастване[52].
Министерският съвет либерализира в началото на февруари търговията с валута и валутни ценности[53]. Това бе закрепено от парламента два месеца след освобождаването на цените[54]. Преди това на 19 февруари 1991 г. БНБ публикува първия си свободен курс[55] – 28.25 лв./US$. Само през октомври официалният курс бе 2.98 лв./US$. Левовете вече можеха да излязат на валутния пазар.
Още преди освобождаването на цените правителството пусна и втората, последна антиинфлационна котва, с която разполагахме. Лихвеният процент бе повишен до 15% годишно. Правата за определянето му бяха прехвърлени на БНБ, която го повиши още на 7 февруари до 45%.
Невъзможният бюджет
Планирането и управлението на бюджета по време на ВНС бе истинско ходене по мъките. Предвидените мерки за повишаване на работните заплати, които, разбира се, не бяха достатъчни, заедно с нарасналите други текущи разходи и лихви елиминираха непрекъснато крайно ограничените възможности на бюджета. Правителството на Луканов не бе подготвило и предложило на ВНС не само „пакета от закони за цялостно провеждане на икономическата реформа“, нямаше дори законопроект за бюджета на страната за 1991 г.
В най-спешен порядък подготвихме законопроект, който бе приет през февруари 1991 г. След това прекарвах голяма част от времето си на първия ред в парламента, откъдето посрещах острите критики на мнозинството на БСП. Законът за бюджета издържа до месец май, когато бе изменен, за да се удължи с един месец възможността за извършване на коригирани с инфлацията държавни разходи. Изменението издържа до юли, когато срокът бе удължен отново до приемането на Закона за актуализирания бюджет за 1991 г., който бе внесен през август. Едвам удържахме разходите, но приходите се очертаха с над 800 млн. лева по-малко от първоначално планираните. Наложи се да увеличим дефицита с над 960 млн. лева. Актуализираният закон бе променен за пети път през декември 1991 г. – не стигаха парите за Народното събрание[56].
50
Постановление на Министерски съвет (ПМС) №8 от 29.01.1991 г. за либерализиране на цените и социална защита на населението. ДВ, бр. 33 от 26.04.1991 г.
51
За февруари верижният индекс на потребителските цени нарасна повече от два пъти – 222.9 според Националния статистически институт (НСИ), и 235.82 според Агенцията за икономическо развитие и програмиране (АИПР); през март скочиха с още 50% – верижен индекс спрямо февруари – 150.5 според НСИ, и 149.24 – според АИПР.
52
„Препятствия пред пазарната икономика“. В.
54
Закон за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол. ДВ, бр. 25 от 1991 г.
55
„Общата тенденция на курса на лева след преодоляването на първоначалните резки колебания бе постепенното обезценяване на лева, като към щатския долар курсът се движеше през пролетта между 15.50 и 18.50 лева за долар, през лятото и есента – между 17.50 и 20 лева за долар, и през последните месеци на годината – между 20 и 22 лева за долар.“ БНБ. Годишен отчет 1991 г., с. 55.
• по дълг на фирмите по 136-о ПМС – 1692.0 млн. лв.
• по финансиране износа на държавен кредит – 900.0 млн. лв.
Обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.1992 г., в сила от 14.04.1992 г., изм., бр. 80 от 2.10.1992 г., с изтекъл срок на действие.
56
Закон за държавния бюджет на Република България за 1991 г. (Обн., ДВ, бр. 12 от 22.02.1991 г., изм., бр. 39 от 17.05.1991 г., изм. и доп., бр. 52 от 2.07.1991 г., Закон за актуализиран държавен бюджет на Република България за 1991 г. (Обн., ДВ, бр. 62 от 2.08.1991 г., изм., бр. 104 от 17.12.1991 г.), (Министерство на финансите. Справка по години с броевете на Държавен вестник, в които е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за съответната година).