Усетих на гърба си критичната обстановка, в която се намирахме, на една среща с бизнесмени във Виена. Бяха българи. Точно тези, които бяха започнали от българските задгранични дружества. Имаха високо самочувствие. Бяха облечени елегантно. Почти никога не съм обръщал внимание на тези неща, но усетих презрението. Бях зле облечен, с евтини обувки, нямах и зрънце министерски блясък, който те, изглежда, бяха свикнали да виждат. Разочаровах ги напълно. В очите им бях част от една жалка власт.
Изглежда, не сме били такива в очите на МВФ. На 28 февруари 1991 г. подписахме първия договор с Фонда. Получихме US$ 60.6 млн. по т.нар. Механизъм за компенсационно финансиране и финансиране при непредвидени събития (CCFF). Първото стендбай споразумение подписахме през март 1991 г. и получихме 3 от 4 транша от животоспасяващите 279 млн. СПТ (Специални права на тираж[57]). Общо подкрепата с конвертируема валута за България до края на 1991 г. бе около US$ 345.6 млн.
Нормативни опити за структурна реформа
Остана ограничена активността на 7-ото ВНС и на коалиционното правителство за преструктуриране на социалистическата собственост в преобладаващо частна. Законодателството създаде възможност за прилагане на новите счетоводни стандарти. Започна въвеждането на Системата на националните сметки в България. Вследствие на това в края на мандата имаше оценка за БВП на страната и за редица други много важни показатели за българската икономика. Това даде по-голяма сигурност на МВФ и на МБВР в действията им, в препоръките им и в подкрепата им за прехода.
С приемането на Търговския закон бяха създадени предпоставки за появата на стабилни частни стопански субекти и за развитие на предприемачество. Но то бе ограничено поради липсата на пазари на икономически активи. Частната инициатива можеше да се развива само в сектора на посредничеството и търговията за доставка на суровини, материали и резервни части на държавните предприятия и за реализация на тяхната продукция, с което се занимаваха основно лица от стопанската номенклатура на БКП/БСП.
Парламентът стартира процеса за радикално връщане на отнетите земеделски земи. На 1 март 1991 г. Държавен вестник обнародва Закон за собствеността и ползването на земеделските земи[58]. С него се възстановяваха правата на собствениците върху земеделските земи, внесени в кооперативни земеделски стопанства; върху земеделските земи, когато са отнети неправомерно; и върху одържавени по Закона за собствеността на гражданите, след връщане на полученото парично обезщетение. (В случаите, когато върху тези земи е учредено право на строеж или ползване в полза на трети лица, държавата дължеше обезщетение на бившия собственик по цени, определени от Министерския съвет.)
Собствеността се възстановяваше до 200 дка за цялата страна и до 300 дка за Добруджа. Предвиждаше се тези собственици, на които е отнета повече земя и не са получили обезщетение срещу нея, да се обезщетят по тяхно искане със земи от поземления фонд или с пари.
Възстановяваше се правото на собственост по искане на лицата, отстъпили безвъзмездно земите си на трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) или на държавата.
Предвиждаше се да се възстанови собствеността на земеделските земи с равностойни по количество и качество земи в землището на съответното селище след завършване на земеразделянето за уедряване на парцелите.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи възстанови земите на общините и на религиозните общности.
Нарочно привеждам това дълго конкретно описание на разпоредбите на приетия закон. Той радикално възстановява частната собственост върху земеделската земя в реални граници – най-големият икономически актив на гражданите и на страната. Министерството на земеделието и правителството изпълниха волята на парламента. В края на април бе приет с постановление Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи[59]. Бяха създадени общинските поземлени комисии и бе стартиран процесът на връщане на земята. Самият закон предвиждаше дълга процедура за връщане на земята. Общинската поземлена комисия да се произнася в срок от 6 месеца. Подалият заявление да може да обжалва в срок от 3 месеца. Всеки заинтересован да може да обжалва акта на връщането на поземлената комисия. Споровете да се решават в съда (след години).
57
Специални права на тираж –