Естествено, при така организирания нормативно процес никакви частни земеделски стопани не се появиха на пазара като производители и търговци на селскостопанска продукция в 1991 г.
Изпълнителната и законодателната власт не предприеха други конкретни нормативни стъпки за създаване на пазарна икономика. Парламентът не прие обявения за приоритетен в Споразумението на политическите сили законопроект за продажба, приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия. Министерският съвет създаде Агенция за приватизация[67], която не можеше да функционира без закон.
Едно възможно обяснение за забавянето е, че ВНС пишеше нова конституция. Основната причина за това забавяне на икономическата трансформация в България ще намерим другаде. Икономическите реформи бяха конфронтирани. Сблъскаха се с интересите на управляващите и доминиращи в обществения ни живот бивши комунисти.
ПОСЛЕДИЦИТЕ СЛЕД СТАРТА
В Споразумението на политическите сили не бе записано, че страната е в национална катастрофа – компромисната формула бе „политическа и икономическа криза“. Записано бе, че „БСП като приемник на БКП поема политическата отговорност за управлението на страната през последните десетилетия“. Това се оказа много пластична отговорност. С годините фалитът бе опровергаван многократно; Лукановата зима избледня и бе забравена. Към „последните десетилетия“ обществото все повече гледа през розови и червени очила. Отговорността не се оказа никак тежка за бившите комунисти.
Не бяха приети предвидените в законодателната програма на 7-ото ВНС ключови за разграждането на тоталитарната система закони за: националната сигурност и за полицията, за БНБ, за банките и кредитното дело, както и за държавните служители. Последиците се проявиха с времето, включително с банковите фалити.
Споразумението на политическите сили предвиждаше да бъдат прибрани в държавния архив архивните документи на политическите партии с информацията за държавните органи и организации за периода до 10 ноември 1989 г. За целта трябваше Законът за Държавния архивен фонд да бъде допълнен и изменен, което не се случи. Правителството прие постановление за съхранение и използване на архивните документи на политическите партии, създадени до 10 ноември 1989 г., в държавния архив. То далеч не отговори на очакванията на СДС. Архивите не бяха отворени, така както бе договорено.
Отново за образците и моделите
Ще се връщам много пъти на темата за модела(ите), които бяха следвани по време на прехода. Причината е, че това е моят начин да разбирам и да действам. Имам подготовката и нагласата да моделирам системи. И преди почти половин век съм бил един от първите, които са го правили. Навремето това се наричаше кибернетика, без разбира се, да се имат предвид системите с изкуствен интелект. Много интересно и вълнуващо е предизвикателството да бъде точно описана математически една голяма система. Да бъдат формирани отделните ѝ структури и техните функции. Да бъдат намерени динамичните ѝ уравнения. Накрая всичко това да заработи със своите информационни потоци и отношения и да показва, да прогнозира, да наподобява реалността. Това е основен подход за разбирането на все по-сложния ни заобикалящ свят. Ако нещо не се получи и това не се дължи на очевиден пропуск или грешка, следва първо да потърсим проблема в нашия проект за него. Така правя и тук с тези свидетелства. Търся първопричината в модела.
За българската демократизация далеч не се оказа достатъчно да бъде поправена старата или приета нова конституция.
Стартът на политическия преход показа, че образецът, който се опитваше да следва СДС, не е адекватен. Първо, защото съвременна демокрация не може да се изгради с възстановяване на старите партии и на Търновската конституция. Заради тези партии с техните противоречия бе изразходвана огромна обществена енергия и бе разпиляна в различни посоки. Бяха започнати ненужни за самия преход конфликти, които причиниха дълбоки щети. Появиха се много демократични лидери, които в голямото си мнозинство нямаха обща цел, нямаха представа откъде тръгват и къде трябва да заведат страната си. Бяха напълно незапознати с икономическите аспекти на трансформацията. Нямаха за приоритет да създадат истинската основа на демокрацията – частната собственост, и да задължат държавата да я защити безусловно. Осланяха се на заварените държавни институции, без да разбират, че трябва да създадат нови и да им зададат други функции. Не разбираха, че ролята на държавата в икономиката трябва да се предефинира. Нямаха никаква представа за разрушителните последици от комунистическия експеримент, които ще се проявят в процеса на прехода. Нямаха представа за цената, която обществото трябва да плати, а и която те самите трябва да платят като политици.
67
Постановление №16 на МС от 8.02.1991 г. За създаване на Агенция за приватизация. Обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.1991 г.