И все пак бе поставено начало и на икономическата трансформация.
Тази трансформация започна на основата на принципите на Вашингтонския консенсус от 1989 г. Той бе възприет от международните финансови институции. Те го приложиха в Източна Европа с различен успех. И го подкрепиха с финансиране. Самите стендбай споразумения на МВФ имат такава конструкция: парите се отпускат срещу изпълнението на точно зададени управленски действия; мерките се договарят и се възприемат предварително от заемодателя и от кредитираната страна. Няма действия – няма пари. Тези споразумения не са нечия приумица на министър. Те се подписваха от правителството, независимо от кого е излъчено то, и се ратифицираха от парламента[70]. Следователно бяха задължителни за изпълнение от всички държавни институции.
Всички останали автори на модели, програми, планове, всички желаещи да помогнат само са гледали, били са наблюдатели.
Какво трябваше, а не се случи?
С доминираното от БСП коалиционно правителство не постигнахме значителен успех във фискалната дисциплина. Колко трудно бе да се събират приходите и да се правят държавните разходи, може да се прецени от 5-кратното изменяне, допълване и преработване на закона за бюджета.
Не успяхме да съкратим държавните субсидии и да преразпределим средствата съобразно нуждите с приоритет за здравеопазването, образованието и инфраструктурата. Натискът от политиците за запазване на субсидиите, за спасяване на закъсалите държавни предприятия и АПК-та бе неудържим.
Не успяхме да разработим данъчна реформа, с която да разширим данъчната основа и едновременно да намалим общите данъчни ставки. ВНС нямаше никакво намерение да приема такова законодателство. Направи частични незадоволителни промени.
Не либерализирахме външната търговия и финансовия пазар. Износът и вносът на капитали не бяха освободени. Още с Указ №56 през 1989 г. бе направен опит да се повдигнат бариерите пред преките чуждестранни инвестиции, но никой не повярва на това.
Не създадохме и не защитихме частната икономическа инициатива. Не възстановихме отнетите от комунистическия режим права на собственост. Не защитихме правата на интелектуалната собственост. Не започнахме приватизация на държавните предприятия. Мнозинството на БСП в 7-ото ВНС нямаше намерение да позволи частното предприемачество.
И все пак поставихме начало с либерализирането на цените и на валутния курс на лева. Премахнахме държавните бариери пред пазарната конкуренция на стокопроизводителите.
МВФ направи много компромиси на България. Отклони се значително от своята програма за икономически преход. Направи го, защото мисиите му си даваха сметка, че страната ни е в много по-трудно положение от останалите източноевропейски страни, че възможностите на доминираното от БСП 7-о ВНС са съвсем ограничени. Сключи споразумения и отпусна спасяващите ни валутни заеми и откупувания на СПТ, защото видя срещу себе си правителство, което все пак има желание да постави началото.
Сравнявайки направеното със западния икономически модел за прехода, трябва да констатираме, че преминахме първата фаза на икономическата трансформация. Направихме това изцяло с правомощията на правителството и почти без участие на законодателната власт. Тази фаза включваше либерализацията на пазара на голямата част от потребителските стоки и услуги и на търговията с конвертируема валута. Цените на потребителските стоки и курсовете на българския лев започнаха да се определят свободно от търсенето и предлагането.
Не последва втората фаза на прехода – макроикономическата стабилизация, поставянето на инфлацията под контрол и нейното намаляване с течение на времето, след първоначалния скок на цените.
Слаб бе контролът върху нарастването на доходите. БНБ не разполагаше с инструменти да ограничи растежа на кредита (нямаше как по друг начин да се финансира бюджетният дефицит). Кредитът за държавните предприятия оставаше „мек“ по терминологията на Януш Корнай и те продължиха да трупат дългове.
Високият лихвен процент не можеше да удържи паричното търсене. Той не спаси паричните вложения от тяхната формална обезценка. Формална, защото тяхното реално обезценяване започна да се натрупва още в началото на 70-те години, когато започнаха да се формират масови дефицити на стоките и услугите за населението. Освобождаването на цените само показа колко е бил обезценен българският лев по времето на развития социализъм.
70