ВТОРА ГЛАВА
ОПИТ ЗА СМЯНА НА СИСТЕМАТА
УПРАВЛЯВАЩИТЕ И ОПОЗИЦИЯТА
Разпадането и втората коалиция СДС
Разпадането на първата коалиция СДС започна още веднага след изборите с разногласия. Затова се формира парламентарен съюз, а не парламентарна група. Ръководството бе споделено между Петър Дертлиев и Стоян Ганев[72]. Този съюз гласува за създаване на правителството на Димитър Попов, но се раздели по отношение на самото коалиционно „Споразумение за гарантиране на мирен преход към демократично общество“. С особено мнение подписаха Зелената партия в България, Обединен демократичен център (ОДЦ), Радикалдемократическата партия (РДП), Демократическата партия (ДП), „Екогласност“, Федерацията на клубовете за гласност и демокрация (ФКГД). В следващите години политиците, особено тези от БСП, често се позоваваха на това Споразумение. Възприемаха го като национален консенсус за прехода, въпреки че в него нямаше записани конкретни политически действия и не се даваха никакви гаранции, че те ще бъдат изпълнени. Защитниците на Споразумението поставяха акцента върху това, че то самото е гаранция за мирния преход в България. Както ще стане ясно по-нататък, БСП първа наруши този консенсус още в 7-ото ВНС.
Основната причина за позицията на повечето от подписалите с особено мнение бе нежеланието им да поемат отговорност за действията на коалиционното правителство на Димитър Попов. Освен това те водеха своята битка срещу БСП. В това направление основанията им бяха много. На първо място – те не бяха съгласни с твърде компромисния тон на Споразумението. В него липсваше констатация за историческата вина на БКП за националната катастрофа. На второ – искаха да не се ограничава дейността на синдиката „Подкрепа“, който в началото бе най-активната сила на СДС. На трето – виждаха, че бавенето на работата на парламента е предизвикано нарочно и настояваха за скорошни парламентарни избори.
Първият СДС нямаше своя идея каква точно следва да бъде основата на българската демократична държава. Затова нямаше своя единна позиция за конкретни текстове на Конституцията. Не застана зад предложения от Светослав Лучников[73] проект, който бе републикански вариант на Търновската конституция. Някои от нас може би са считали, че силно променената от 9-ото Народно събрание Конституция е достатъчна като основа на демократизацията. Ако е било така, никой не го казваше гласно. Битката се водеше с БСП и затова повечето от партиите в Съюза бяха склонни да отхвърлят променената от БКП Живкова конституция. В декларацията на 39-имата народни представители (РДП, ДП, ОДЦ и др.), които напуснаха ВНС на 14 май, се казва, че причината за тяхното напускане е, че предлаганата Конституция осигурява ненаказуемостта на главните виновници за националната катастрофа. Това, както показа времето, се оказа вярно. Нещо повече. Запазената в основния закон сталинска структура на прокуратурата продължава да е напълно несъстоятелна и вредна в демократични условия. Тя се изроди в инструмент за обслужване на мафията и олигархията и за нарушаване на законите на страната.
Разпадането на първата демократична коалиция протече заради няколко конфликта.
Първият конфликт бе относно единството на СДС и за отношението към БСП. Националният координационен съвет (НКС) начело с Филип Димитров и подкрепящите го партии сочеха неспазването на коалиционното Споразумение и конкретно – неспазването на предвидения в него срок за провеждане на парламентарни избори „не по-късно от май 1991 г.“. Тези членове на СДС не подкрепяха подписването на Конституцията. Бе очевидно, че забавянето е важно за БСП и затова основният закон не се изготвя в предвидените срокове. На митинга на СДС на 17 март 1991 г. в София бе посочено, че под прикритието на извършваните от кабинета на Димитър Попов реформи БСП концентрира икономическа мощ и преразпределя държавно имущество. Ръководството и избирателите на СДС виждаха, че парламентарното мнозинство на БСП блокира работата на изпълнителната и на съдебната власт и обявиха ВНС за нелегитимно. И то всъщност бе такова, защото мнозинството не изпълняваше своето „Споразумение за гарантиране на мирен преход към демократично общество“. Допълнителна мотивация даваха социологическите проучвания, които показваха, че ако се проведат избори в този момент, СДС би спечелил 36.4%, а БСП – 17.5%. Съпротивляващата се група бе от депутати от малки партии. Те също не бяха с единни политически цели и интереси. Най-вероятно всеки участник в нея имаше своите мотиви, но през цялото време тя защитаваше единството на СДС, настояваше за туширане на тяснопартийните интереси и за прерастване на коалицията в единна организация.
72
Председател на партия ОДЦ в коалицията СДС, министър на външните работи при Филип Димитров.