За НКС и партиите от коалицията говоря като външен наблюдател, защото не съм участвал в техните заседания и при вземането на техните решения. Пет години бях участник в събитията като експерт. Не бях член на НКС до 1994 г., когато направо станах председател на СДС.
Ръководствата на по-големите формации в СДС – БЗНС „Никола Петков“, БСДП, ФКГД, „Екогласност“ и Зелената партия в България, се примиряваха с неспазването на коалиционното споразумение. Те се обявиха за запазване на ВНС, за приемане на нова конституция и за избори през септември 1991 г. Причините за този конформизъм бяха следните: първо, тези партии се нуждаеха от време, за да се подготвят за самостоятелно участие на бъдещите парламентарни избори. Затова още на 10 април БЗНС „Никола Петков“ и БСДП създадоха СДС-център[74] и се разграничиха от НКС на СДС[75]. Второ, заявяваха, че не са съгласни СДС да се превърне в единна политическа формация.
Решенията на 2-рата Национална конференция (НК) на СДС бяха: подкрепа на курса към предсрочни избори, срещу приемане на Конституцията със съществуващото мнозинство и срещу създаването на блокове в СДС. Освен това Националната конференция обяви, че: 1) решенията ѝ са задължителни за всички партии; 2) подкрепя напусналите парламента депутати; 3) задължава останалите депутати на СДС във ВНС да внесат предложение за саморазпускането му; и 4) решава до края на месец май да се изготви ново споразумение между организациите в СДС. Идеята на синдиката „Подкрепа“ бе за създаване на движение с единна организация и ръководство. Конференцията показа също, че в общинските координационни съвети на СДС категорично надделяваха позициите на НКС.
Веднага с декларация от 19 май (прочетена по радиото от Петко Симеонов[76], заради което оперативното бюро на Федерацията на клубовете за демокрация (ФКД)[77] поиска и гласува оставката му) водачите на несъгласните партии оспориха легитимността на решенията на 2-рата Национална конференция на СДС и настояха за ново вътрешно съюзно споразумение. В сградата на Института по социология бе направен опит за подписване на ново споразумение между несъгласните партии. Още след Декларацията от 19 май несъгласните с решенията на конференцията партии започнаха да се разцепват – 19 от делегатите, членове на БСДП, излязоха с декларация в подкрепа на 39-имата, напуснали парламента. Отстрани се виждаше, че лидерите на тези партии нямат подкрепата на техните членове. За да запазят мястото си в НКС, привържениците на решенията на Втората НК на СДС започнаха да създават дубликати на напусналите партии.
Това бе мъчителен процес за много политически активни демократи. Трябваше да избират вярната страна в един конфликт, в който всички имаха свои аргументи. Не само партиите се конфронтираха. Това правеха и двете демократични институции. Парламентарният съюз се противопоставяше на НКС на СДС. Разделяхме се помежду си. Разделяха се съпартийци. Разделяхме се с приятели заради политически несъгласия. Имаше хора, които виждаха в това разделение последици от въздействието на БКП и на службите на тоталитарния режим.
Вторият конфликт в СДС, тогава по-скоро още разделителна линия, бе между монархисти, каквито се твърдеше, че са Константин Тренчев[78] и Стефан Савов, и републиканци. Привърженици на републиката бяха голямото мнозинство народни представители, партиите, обединени около НКС, включително депутатите от БЗНС „НП“, БСДП, ФКГД, „Екогласност“ и Зелената партия. Първоначално разделението не бе отчетливо. Например имаше множество обвинения в монархически подбуди срещу напусналата ВНС група на 39-имата, които те отхвърляха. Манол Журналов[79] внесе проектозакон на 29 март 1991 г. (подписан от 30 народни представители) за обявяване на референдума от 1946 г. за антиконституционен. Сред подписалите го бяха 15 души от излезлите от ВНС.
На 28 май фактически бе отхвърлено предложението за разпускане на ВНС. То бе обвързано с приемането на Конституцията. На 5 юни 1991 г. ВНС отхвърли и предложението за референдум „република-монархия“.
75
Петър Дертлиев на пресконференция заяви: „България твърде много е страдала от беса на крайнолевите и крайнодесните. Искаме да бъдем политически балансирани и умерени“. 11.04.1991 г.
76
Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Пръв директор на вестник „Демокрация“, заместник-председател на СДС до юли 1991 г. и председател на Централния избирателен клуб на СДС за изборите за Велико Народно събрание през юни 1990 г.
78
На 3-тата Национална конференция на СДС Тренчев прави обръщение, че е несправедливо направеното в парламента предложение да не могат да се кандидатират за президент хора, които не са живели в страната поне последните 5 години. На 9 юли направи предложение за референдум за приемане на Конституцията преди парламентарните избори, който би могъл да се превърне в референдум „монархия-република“.