Макар да ги посрещах с нарастващо огорчение, много от тези политически битки в СДС минаваха някак си покрай мен. Във всички случаи, ставаха без мое участие. Бях съсредоточен единствено в икономическите и финансови реформи, и в преговорите и отчитането на двете споразумения с МВФ. Освен това бях подложен на много агресивен натиск от БСП при 5-те актуализирания на бюджета. През цялото време си обяснявах това, което се случва, по следния начин: партиите във ВНС не искат да поемат отговорността за започнатите реформи. Правителството ги прави без парламентарна подкрепа. Огромното мнозинство от политиците не разбираха какво и как се прави. Не разбираха също и защо се прави. За тях бъдещето на държавните институции и на икономиката бе terra incognita. Те водеха своята война и не си даваха сметка, че в нея могат да изгорят възможностите на страната.
На мен първоначално ми изглеждаше, че в СДС-движение[85] са останали привърженици на реформите. Ако бях по-наблюдателен, трябваше да забележа, че това не е така. Отпаднаха политици, които твърдо подкрепяха реформите, включително най-болезнените от тях във финансовата сфера. Такива бяха голяма част от депутатите и ръководството на ФКГД, Зелената партия в България и разбира се, Любомир Иванов. И обратно, във втората коалиция СДС се оказаха политици, за които тогава реформите въобще не бяха приоритет, като Стефан Савов, Константин Тренчев и Николай Василев.
Втората консолидация на БСП
След като си гарантираха достатъчно бавен и мирен преход, за да постигнат общите си цели, двете основни крила на бившата комунистическа партия направиха компромис и избраха за председател на партията 32-годишния Жан Виденов.
БСП доведе страната до парламентарни избори в момента, в който желаеше. И се изправи на тях единна срещу четирите парчета[86], на които се бе разпаднал първият СДС. Най-вероятно е искала и се е стремяла това да се случи. Такъв е естественият политически нагон.
Тук ще отбележа, че до 2001 г. БСП и СДС бяха антиподи в двуполюсно политическо пространство. Засилването на едната политическа формация бе за сметка на отслабването на другата и обратно – отслабването на първата ставаше причина за политически възход на втората. Ако СДС се бе явил на изборите през 1991 г. в състава си от първата коалиция, щеше да има 124-ма депутати и самостоятелно мнозинство в 36-ото ОНС. БСП щеше да има само 94-ма депутати. ДПС нямаше да може да свали правителството на Филип Димитров. Това, разбира се, е хипотеза.
Освен избора на момент БСП запази всичките си преимущества в имущество и ресурси пред СДС. Политическите сили се бяха договорили в коалиционното споразумение на ВНС: „Имуществото, придобито на основата на държавни субсидии, безвъзмездно или чрез принудително отчуждаване в полза на партии, коалиции, синдикати и организации (с изключение на субсидиите за изборите от юни 1990 г.), да бъде върнато на държавата освен имуществото, необходимо за осигуряване на минималните потребности за дейността им (…)“. Трябваше партиите да се споразумеят за това необходимо имущество и това съгласие да се утвърди от ВНС. БСП третираше имуществото и ресурсите на БКП като придобити от членски внос. Затова не изпълни тази, може би най-съществена в онзи момент, част от договореността.
На върха на преимуществата на БСП стоеше влиянието на Държавна сигурност върху дълбоко скрития ѝ резерв – Ахмед Доган и ДПС. Така бившите комунисти можеха да продължат да контролират политическата система на страната във времената на реформи.
Втората коалиция направи погрешна оценка на политическото съотношение на силите след изборите за 36-о ОНС. Тогава направеното изявление, че изборите са спечелени „с малко, но завинаги“, се оказа съвсем невярно.
Икономическите условия в 1991 г.
Икономическата обстановка в 1991 г. продължаваше да бъде катастрофална. Тук, по-долу, а и в друга част на тази глава ще привеждам данни от Годишния отчет на БНБ за 1991 г.[87], защото е един от най-безпристрастните свидетели на времето:
БВП спадна в реално изражение с 16.7% в сравнение с 1990 г. и с 24.3% в сравнение с 1989 г. Още по-голям бе реалният спад на натрупването в активи. Спадът на промишлеността бе 46.5%. Очерталата се от 1988 г. тенденция на намаляване на селскостопанската продукция продължи и през 1991 г. Спадът в селското и горското стопанство бе с 12.9%.
86
Четирите части са: СДС-център, БЗНС „Никола Петков“, излязъл впоследствие от СДС-център, СДС-либерали и СДС-движение, който заедно с партиите, останали в коалицията, се регистрира за извънредните парламентарни избори през 1991 г. като СДС.