Цената за декомунизацията
Отначало БСП бе изненадана и раздвоена. Вицепрезидентът ѝ Атанас Семерджиев в изказването си пред парламента твърдеше, че БКП с цената на огромни усилия и жертви е започнала сама декомунизацията. Признаваше, „че революционното насилие бе лишено от морал. Това е голямата трагедия на нашето поколение“. Същевременно обяви, че СДС прави „декомунизация с недемократични средства“ (…) „установява ред, при който няма да бъдат спазени международните стандарти за правата на човека“[95].
Скоро комунистическият властови инстинкт взе връх. Председателят на ПГ на БСП Нора Ананиева определи закона така: „На практика актът за забрана на Българската социалистическа партия е факт. Той е противоконституционен, той е антидемократичен, той е терористичен, това е акт на неприкрита диктатура и насилие“. И заплаши: „Надявам се, че тази историческа сметка, която вие днес направихте, ще платите много скоро вие самите, а не вашите деца и внуци“[96]. Тоест децата и внуците ни останаха незаплашени да плащат нашето посегателство върху БКП, но това се оказа временно. След известно време видях как бяха преследвани и дъщерите ми.
Но първо започнахме да плащаме ние.
Бяха ми „вдигнали мерника“ още във ВНС. Любимото им обръщение бе „асистентът“ или „главният асистент“, въпреки че бях доцент в Техническия университет[97]. Никога не съм ги опровергавал. Бе под достойнството ми. Не можех дори да си представя как казвам всеки път: „Не съм асистент, доцент съм“. Пък и единици от техните депутати икономисти тогава имаха научна степен и научно звание. Освен това тези техни депутати не слизаха на посоченото ниво. Между нас имаше някакво професионално уважение.
След приемането на закона за отнемане на партийното ѝ имущество БСП организира масова кампания. Пусна специални марки по 5, 10, 20 и 50 лева и отправи призив да бъдат изпратени на министъра на финансите. Вестник „Дума“ публикува призива с моя образ и текст. Започнах да получавам изрезки от вестника с нарисуван пречупен кръст на челото ми. В домашната ни поща заваляха стотици и хиляди марки. Между тях – и заплашителни писма. Няколко от тях бяха написани „с кръв“, които НСО прибра за спомен. Още пазим на тавана стотици марки като „богатство“, натрупано от участието ми в политиката.
Първоначално бяхме слисани. Но скоро стана ясно, че това не бе цялата цена, която трябва да платим за това, че посегнахме на комунистическата партия.
Започнаха чести телефонни заплахи за живота ми. Най-често ги отправяха, когато на телефона се оказваше тъщата ми.
Изненадващо, домът ни стана любим обект на крадци. Първия път (от общо 7), когато разбиха дома ни, бе през януари 1992 г. Един арогантен цивилен полицай или следовател отъпка всички оставени в снега следи от крадците. Пушеше цигара след цигара и ги хвърляше на мястото, на което крадците бяха чакали, смесвайки ги с техните фасове. На моя въпрос какво да направим, за да се защитим, ми препоръча да се застраховаме в СИК. След втория обир ни посъветваха да си вземем куче. Това беше МВР тогава и такова остана много години след началото на прехода.
Клеветата „Сапио“
БСП започна първото ми масирано (и продължаващо и досега) набеждаване за извършване на престъпление през април 1992 г. Йеромонах Христофор Събев достави повода за клеветата. Той дойде на 24 март в кабинета ми с молба от фондация „Сапио“ за освобождаване от митни сборове за внос на копирна машина за издаване на Библията. Поставих резолюция: „По изключение до 31 март 1992“. Основанието ми бе чл. 50, ал. 2 от Закона за митниците, който ми даваше право за частично освобождаване на обществени организации от митни сборове в отделни случаи[98]. Събев не оставил молбата да се движи по надлежния ред. Затова Главно управление (ГУ) „Митници“ не издават редовен административен акт за освобождаване от задължението да се внесат митни сборове. Следователно правото на министъра на финансите по посочения член от закона не е приложено с редовен митнически документ. Впоследствие се оказа, че Фондацията дори не е искала това изключение.
Вместо копирна машина започнали да внасят акцизни стоки.
Сезирани от медиите и от възбуденото обществено мнение двама главни прокурори – Иван Татарчев и Никола Филчев – по протежение на 7 години правиха предварителни проверки и излязоха със заключения, че не е извършено престъпление и че прекратяват преписките. Впоследствие това не попречи на Татарчев да прави инсинуации.
95
„Онзи, който проповядва декомунизация, е длъжен поне да помни, че декомунизацията в тази страна започва именно от представители на бившата Българска комунистическа партия (ръкопляскания от Парламентарния съюз за социална демокрация (ПССД). Трябва да помни, че в най-критичните моменти, преживени от 10 ноември насам, мнозина представители на тази партия, заемали ръководни длъжности и в отбраната, и в органите на сигурността и обществения ред, поеха върху себе си невероятен морален и психологически натиск, но не допуснаха нито за момент насилствени методи, проливането макар и на капка кръв.“ Атанас Семерджиев, Изказване пред 36-ото ОНС, Стенограма от 19-ото заседание, София, четвъртък, 12.12.1991 г.
96
Нора Ананиева, Изказване пред 36-ото ОНС, Стенограма от 19-ото заседание, София, четвъртък, 12.12.1991 г.
97
Иван Йорданов Костов: научна степен „Кандидат на икономическите науки“, Диплома №14329 от 25.01.1985 г.; научно звание „Доцент“, Свидетелство №15539 от 3.07.1991 г.
98
„Чл. 50. (Ал. 1, изм. – ДВ, бр. 66 от 1966 г., бр. 85 от 1972 г.) При особени случаи министърът на финансите може да освобождава от митни сборове напълно или частично предметите, внасяни или изнасяни от частни лица (социално слаби, пострадали от бедствие и др.), ако предметите са предназначени за лично потребление.
(Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 66 от 1966 г., бр. 85 от 1972 г.) Министърът на финансите може да освобождава от митни сборове в отделни случаи, напълно или частично, внасяните от държавни учреждения, кооперативни и обществени организации стоки.“ Закон за митниците (отм.) Обн., Изв., бр. 21 от 11.03.1960 г., в сила от 11.09.1960 г., изм. и доп.. ДВ, бр. 66 от 23.08.1966 г., бр. 26 от 2.04.1968 г., бр. 29 от 11.04.1969 г., изм., бр. 92 от 28.11.1969 г., изм. и доп., бр. 85 от 27.10.1972 г., бр. 84 от 1.11.1988 г., бр. 30 от 13.04.1990 г., изм., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 9.02.1998 г., отм., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г. – изм., бр. 89 от 3.08.1998 г.