Съставена бе анкетна комисия към Народното събрание, която спекулативно, преднамерено и без доказателства оцени, че на държавния бюджет за нанесени щети[99].
Всяка спекула, клевета и набеждаване би следвало да завършат, когато се произнесе съдът. Той, естествено, се произнесе по фактическите обстоятелства, а не по клеветите. Съдът установи следните факти:
Столичната митница законосъобразно е приела още след осъществения внос, че Фондацията дължи митни сборове, и е наложила запор върху внесените стоки, за да обезпечи вземането си. С други думи, освобождаване от митни сборове не е имало.
Фондацията е обжалвала наложения запор пред началника на ГУ „Митници“, който със свое решение е отхвърлил жалбата[100].
Фондацията е обжалвала пред Софийския градски съд (СГС) Решението на началника на ГУ „Митници“. Съдът е отхвърлил обжалването. Обосновал се е, че в молбата си за освобождаване от митни сборове Фондацията е поискала да се продължи действието на ПМС №133/1990 г. Съдът е посочил, че въпросното постановление не освобождава от данъци, мита и такси фондациите за извършената от тях стопанска дейност. Следователно „резолюцията не предоставя права на жалбоподателя относно стопанската му дейност“. Съдът е приел също, че министърът на финансите не е упражнил правото си по чл. 50, ал. 2[101].
Фондацията обжалва Решението на СГС пред Върховния касационен съд (ВКС), който остави без разглеждане нейната жалба[102].
Столичната митница събра митните сборове от Фондацията, така че не може да се говори за каквато и да е нанесена на държавата щета. Това бе ясно още по времето на действието на парламентарната анкетна комисия по случая.
Единствено възможното правно заключение от фактите и решенията на съда е, че обективно резолюцията на министъра на финансите не е създала облаги на фондация „Сапио“ – не я е освободила от митни сборове. Щом няма обективно правонарушение, не може да се говори за някакво субективно правонарушение. Затова Министерството на финансите никога не е поддържало клеветата.
От друга страна, няма как да съм извършил морално нарушение, щом съм имал право по закон да освободя внос на обществена организация от митни сборове.
Няма как да съм извършил престъпление, след като:
• не съм упражнил това свое право и не съм освободил Фондацията от митни сборове;
• с действията си не съм нанесъл каквито и да било щети на държавата;
• съм разпоредил да се блокира вносът, за да бъде удовлетворен държавният интерес.
Действията ми, освен всичко останало, показват, че не съм имал никакъв личен интерес от делата на Фондацията. Никакви анкетни комисии и главни прокурори не могат да променят тези фактически обстоятелства.
Фактите и произнасянето на съда не попречиха на авторите и на глашатаите на клеветническата кампания да я раздуват и досега като „аферата „Сапио“. Всъщност фактите и върховенството на закона не са в състояние да спрат подобна кампания по какъвто и да е начин. Фактите никога не са имали някакво значение за комунистите и за сътрудниците на Държавна сигурност при психическо и публично позорене. Като депутат, като министър и премиер бях посрещан на трибуната в парламента с викове и закани от БСП години наред. На публиката се внушаваше, че съм злоупотребил с властта си и съм се обогатил, като съм внасял акцизни стоки, и същевременно съм ощетил държавата. Клеветите, инсинуациите, набеждаването за извършено престъпление бяха арсеналът, с който трябваше да бъда заставен да платя, че ръководех министерството, което физически отне имуществото на БКП/БСП и на нейните сателити. И не само за това бях длъжен да плащам според заканите на бившите комунисти.
Клеветническата кампания премина в безогледна агресия. От нея растяха страховете ни и особено тези на тъщата ми, която живееше вкъщи с нас, след като дядо Григор почина на 60 години от доброто социалистическо здравеопазване. Грижеше се за нашето семейство и за дъщерите ни. Баба Лаза остава най-добрият човек, когото съм срещал в живота си. Толкова мила, добра и всеотдайна, че преобръщаше всяка злоба и лошотия. Но на това зло, на постоянните заплахи и закани не можа да устои. Тогава разбрах, че изразът „уплашен до смърт“ описва действително човешко състояние. Ужасяваше се, че ще стане нещо лошо с нашето семейство и на първо място – с мен. И не издържа. В края на 1992-ра отиде да живее при другата си дъщеря, по-далече от непрестанната агресия. След по-малко от година почина на 68. Това бе първата скъпа цена, която семейството ни плати заради участието ми в политиката.
99
От справката, с която разполагам, се вижда, че Фондацията е оформила 7 (седем) броя митнически декларации за периода от 24.03. – 31.03.1992 г., по които дължи митни сборове за 43 991 565 лева, или US$ 1 896 188. Столичната митница е събрала тези митни сборове от запорираните стоки.
100
Решение на началника на ГУ „Митници“ при Министерството на финансите по писмо №С-70-0055 от 19.10.1992 г.
102
Решение НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД Трето гражданско отделение №1821а от 28.03.1995 г., взето на съдебно заседание от 26.05.1994 г.