Светльо надделя в спора, бе по-авторитетен и с много по-голяма подкрепа сред депутатите от СДС. Освен това бе и по-подготвен със закони. Наследяваше и прецедент – първата, макар и много ограничена, реституция направи 7-ото ВНС[109].
Така 36-ото ОНС още през декември 1991 г. прие първия реституционен закон[110], с който се възстанови правото на собствениците и техните наследници върху продадените от тях насила с Постановление на МС от 1975 г. магазини, работилници, складове и ателиета. Правото изискваше от бившите собственици в срок от 1 година да върнат на купувачите получените от продажбата суми.
Законът бе справедлив и балансиран. Бившите собственици нямаха право да искат пропуснати ползи от имотите, а лицата, извършили подобрения, трябваше да бъдат възмездени, ако бяха извършили преустройства и добавили нов имот; можеха да станат съсобственици. Имотите, в които се помещаваха магазини за стоки от първа необходимост, детски консултации, млечни кухни и аптеки, запазваха предназначението си в срок от 1 година.
Този закон мина без съпротива в парламента. Той не създаваше големи проблеми пред приватизацията на държавните предприятия. Въпреки че даде основания за редица претенции върху техни офиси и магазини, които някои общини като Столичната удовлетворяваха впоследствие в годините без оглед на действията на Агенцията за приватизация.
Реституцията на недвижими имоти продължи много бързо. През февруари 1992 г. последва приемането на закон за възстановяване на собствеността върху отчуждени за строителство и благоустройство имоти[111]. Законът даваше право на бившите собственици да поискат отмяна на отчуждаването, ако сградите им съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало. Този реституционен закон бе балансиран, предвиждаше връщане на паричното обезщетение, уреждаше правата на наемателите; ако имотът е прехвърлен на трето лице, не подлежеше на реституция.
Също през февруари 1992 г., заедно с втория, последва приемането на третия реституционен закон[112]. Той бе много по-широкообхватен от първите два. Реституираха се недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост[113], които в този момент се притежаваха от държавата, от общините, от обществените организации или от техни фирми или еднолични дружества. Връщаха се на собствениците съществуващи реално имоти до размерите, в които са отчуждени. Тъй като се правеха сделки с това държавно и общинско имущество, те бяха забранени още с решение на ВНС. Нарушенията на това решение се обявиха за нищожни. Законът реституираше имотите, отчуждени по редица специални закони като тези за държавния монопол на тютюна, за монопола на спирта, за книгопечатането, за държавното застраховане и редица други. Най-силно въздействие върху приватизацията оказа предвидената в закона реституция на имоти, отчуждени по Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия[114]. Този реституционен закон предизвика най-силна съпротива и оспорвания пред Конституционния съд. В периода 1995-1998 г. конституционните съдии се произнесоха пет пъти по него. Това забави значително неговото прилагане.
Оказах се прав за забавянето, което реституцията причини на приватизацията. Посоченото забавяне даде формален мотив на следващите две правителства да я отлагат. Всъщност те нямаха никакво намерение да я правят. Дори в СДС се разминавахме по отношение на целите на икономическата трансформация. Едни искаха с реституция да върнат структурата на собствеността, каквато е била преди национализацията и конфискацията. Това бе невъзможно от материална и финансова гледна точка, а и не бе докрай справедливо. Защото много от собствениците на тези активи са дължали заеми на банките по време на отчуждаването от държавата. Тези заеми не можеха да бъдат отчетени поради пълното унищожаване на документацията на предишните банки при тяхната национализация. Други от СДС искахме бързо да раздържавим държавните предприятия, защото те изпадаха в несъстоятелност пред очите ни, защото бяха лишени от кредити, от доставки на суровини и материали, защото бяха ограбвани на входа и на изхода от инсталирани там представители на комунистическата партийна номенклатура. Колкото повече се отлагаше приватизацията, толкова повече нарастваше съпротивата срещу нея и неприемането ѝ от обществото.
109
Закон за изменение на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества. Обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.
110
Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета. Обн., ДВ, бр. 105 от 19.12.1991 г.
111
Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността. Обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г., доп., бр. 107 от 18.11.1997 г., изм., бр. 96 от 5.11.1999 г.
112
Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г., доп., бр. 28 от 3.04.1992 г., изм. и доп., бр. 20 от 24.02.1995 г., в сила от 24.02.1995 г., бр. 40 от 2.05.1995 г.; Решение №9 на Конституционния съд на РБ от 6.07.1995 г. – бр. 66 от 25.07.1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 29.09.1995 г.; Решение №20 на Конституционния съд на РБ от 17.10.1995 г. – бр. 94 от 24.10.1995 г.; изм. и доп., бр. 51 от 14.06.1996 г.; Решение №11 на Конституционния съд на РБ от 9.07.1996 г. – бр. 61 от 19.07.1996 г.; попр. с Решение №16 на Конституционния съд на РБ от 26.09.1996 г. – бр. 87 от 15.10.1996 г.; изм. и доп., бр. 107 от 18.11.1997 г.; Решение №4 на Конституционния съд на РБ от 11.03.1998 г. – бр. 30 от 17.03.1998 г.; изм. и доп., бр. 45 от 21.04.1998 г., изм., бр. 9 от 1.02.2000 г., в сила от 1.02.2000 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 53 от 30.06.2006 г., изм., бр. 61 от 11.08.2015 г.