Първото демократично правителство започна да преструктурира държавни предприятия (например в уранодобива), но не осъществи нито една приватизационна сделка. Стартирането на процедурата по закон изискваше съгласувани действия на Агенцията за приватизация, на Министерския съвет и на Народното събрание, което изискваше време. Времето не стигна, а политическата воля за подготовка на стартирането на приватизацията бе пречупена на „Боянските ливади“[117] в края на лятото на 1992 г.
Беше загубено ценно време за приватизацията. От 1993 г. до първите месеци на 1997 г. продължи обезценяването на лева, а заедно с него – и обезценяването на социалистическата държавна собственост. Освен това Указ №56 за стопанската дейност продължи да функционира. Легитимността на фирмите, инсталирани на входовете и изходите на държавните предприятия, бе утвърдена с приемането на Търговския закон. Ограбването на държавните предприятия продължи необезпокоявано от спряната приватизация.
Реституция на земеделска земя
Същите процеси на разпад се случваха в социалистическото селско стопанство. Те бяха признати от Петър Младенов[118]. Комунистическата партия веднага се опита да забрави това травматично признание. Пълният провал в селското стопанство бе факт и непрекъснато изскачаше в дебатите на 7-ото ВНС. В Доклада по външния дълг на Република България[119] се вижда, че само в 1989 г. са внесени зърно, соя, слънчогледово семе, захар и други земеделски стоки за US$ 255.7 млн. (стр. 18); Националният аграрно-промишлен съюз (НАПС) в 1988-1989 г. е с отрицателен баланс на износа и вноса от -US$ 354.4 млн. (стр. 16-17). Изпадащите в неплатежоспособност кооперативи продаваха масово имущество, за да отложат изпадането си във фалит.
Депутатите се опитваха да намерят решение. И като не го намериха, се опитаха да спасят собствеността върху земята на влезлите в ТКЗС. По това имаше консенсус още във ВНС. Една от функциите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бе точно тази – да се създаде възможност на собствениците да излязат със земята си от изпадащите в несъстоятелност кооперативи. Това решение, както показва анализът в Първа глава, влоши още по-бързо състоянието на социалистическите кооперативи. Процесите на разпад ставаха неудържими.
Затова на 20 декември 1991 г. 36-ото ОНС почти единодушно[120] взе решение[121], с което спря трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства, аграрно-промишлените комплекси и всички останали агрофирми, опитни станции и институти за 6 месеца да се разпореждат с недвижимо и движимо имущество, с изключение на селскостопанска продукция и други вещи, които според предмета на дейност на тези организации са предназначени за пазара. Забраната не се прилагаше при разпределяне на имуществото между кооперациите или гражданите, имащи право на дял, съгласно приетия от 7-ото ВНС Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Така процесът на излизане от социалистическите кооперативи не беше спрян. Този акт на парламента не бе в състояние да реши нито един от проблемите на българското земеделие. Той само ги отлагаше с 6 месеца до намирането на някакъв изход.
В Първото стендбай споразумение с МВФ правителството на Димитър Попов и съответно управляващата коалиция във ВНС се бяха съгласили и бяха поели задължението да върнат между една трета и една втора от обработваемата земя на нейните собственици в рамките на една година след приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи[122]. Това не бе изпълнено и стана една от важните причини за трескавото търсене на бързо решение в 36-ото ОНС. Неизпълнението на това условие на структурната политика до края на март 1992 г. бе една от причините за спиране на петото откупуване на Специални права на тираж (СПТ) от МВФ.
Още в първите седмици на новия парламент депутатът от СДС Васил Гоцев ми каза, че има готов законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Не се запитах кога и как, сам, без да е експерт по земеделие, е успял да изготви толкова голям по обем проект – около 70 текста за промяна на закон с 33 члена. А трябваше да се запитам. Трябваше да представя този законопроект на министър-председателя за обсъждане от правителството и след това от негово име да бъдат внесени промените.
117
На 30 август 1992 г. президентът (1990-1997 г.) Желю Желев свиква пресконференция на поляната пред резиденцията в Бояна – прословутите „Боянски ливади“. На нея той излиза с остра критика към кабинета, оглавяван от Филип Димитров.
118
Петър Младенов. За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи: „Не може да оценим иначе, освен като израз на най-грубо недомислие и безотговорност, одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици.
Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на село. Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със „затихващи функции“.
Главният показател за оценка на работата бе т.нар. „среден добив от единица обработваема площ“. Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж и други селскостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното – откъсна структурата на българската икономика от естествените ѝ природно-климатични условия, унищожи традиции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствително производството на хранителни стоки, търговията и общественото хранене, създаде сериозни проблеми в бита и начина на живот на хората“. 11.12.1989 г.
119
Държавен архив. Седмо Велико Народно събрание. Доклад по външния дълг на Република България. Проф. д.и.н. Милчо Стоименов, доц. к.и.н. Стоян Александров, к.и.н. Ганчо Ганчев, к.и.н. Чавдар Николов, к.и.н. Вера Ахундова, к.и.н. Стефан Сотиров. 1991 г.
121
Решение на НС от 20.12.1991 г. за временно спиране разпореждането с имущество. Обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.1992 г.
122
Законът бе приет на 1.03.1991 г. IMF Bulgaria. Staff Report for the 1991 Article IV Consultation and Request for Stand-By Arrangement and for an External Contingency Mechanism. February 22, 1991, p. 30.